Патриотични игри

— Добре дошъл у дома, приятелю! — Роби вдигна чашата си.

— Радвам се, че съм си у дома. — Двамата мъже се чукнаха.

— Радвам се, че се оправи, Джек. Ти ни разтревожи. Как е? — Джексън направи жест е ръка.

— По-добре. Да беше видял с каква превръзка започнах. Миналия петък я свалиха в „Хопкинс“. Днес разбрах нещо — да караш кола е ръчни скорости и с една ръка из Анаполис е отвратителна работа.

— Обзалагам се, че си прав — засмя се Роби. — Дяволите да ме вземат, ако ти не си луд.

Райън кимна в знак на съгласие. Беше се запознал е Джексън миналия месец март на официална вечеря в академията. Роби носеше значка със златни крилца на пилот от военноморските сили. Работеше в близкия изпитателен център до река Патъксент в Мериленд като инструктор в училището за пилоти изпитатели, докато в една ранна ясна утрин някакво неизправно реле не го беше изхвърлило неочаквано от тренировъчния самолет. Не бил подготвен за това и си счупил лошо крака. Нараняването беше сериозно и го отстраниха от летателна дейност за шест месеца. Военноморските сили го бяха назначили временно като инструктор в Анаполис, където в момента работеше в инженеринговия отдел. Това разпределение Джексън считаше за малко по-добро от дърпането на веслата в някоя галера.

Джексън, по-нисък от Райън и доста по-мургав, беше четвъртият син на баптистки свещеник от Южна Алабама. Когато се срещнаха за първи път, офицерът — все още с гипс — беше попитал Райън дали иска да си опита силите с него на кендо. Райън никога не беше опитвал това нещо — японска фехтовка, при която вместо самурайски мечове се използваха бамбукови пръти. В морската пехота Райън беше използвал полицейски палки и предположи, че кендото не би било по-различно. Беше приел поканата, като си мислеше, че по-дългите му ръце ще му дадат решително предимство, особено като се има предвид и това, че Джексън не можеше да се движи добре. Не му беше минало през ума, че Джексън първо би поканил някой събрат офицер. По-късно узна, че той го беше сторил, но едва след като опита светкавичната бързина и убийствения рефлекс на гърмяща змия, които притежаваше Роби. Когато белезите заздравяха, двамата вече бяха добри приятели. От своя страна Джек беше запознал пилота с димния аромат на хубавото ирландско уиски и постепенно стана традиция да изпиват по едно-две следобедни питиета, усамотени в кабинета на Райън.