Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Колко още ще продължаващ да наказваш Галина Седай, Терава? — попита строго Севанна и изгледа намръщено Айез Седай. Терава слдеше кръстато пред нея на синя възглавничка с пискюли, изправи-ла гръб и невъзмутимо спокойна. — Снощи тя направи банята ми прекалено гореща, а е толкова отекла от бой, че се наложи да заповядам да я набият по петите. Това не е много ефективно, след като трябва да може да върви.
Файле беше отбягвала да поглежда към Галина, откакто Терава я доведе в шатрата, но сега очите й неволно пробягаха към нея, щом споменаха името й. Галина беше коленичила с изправен гръб по средата между двете айилки. Бузите й бяха отекли, беше цялата мокра от ситния дъжд, под който беше вървяла за да дойде тук, краката й бяха окаляни. Носеше само златния си нашийник, отрупан с огнекапки, и колана и изглеждаше по-гола от гола. От косата и веждите и бяха останали голи стърнища. Всяко косъмче от главата до петите й беще опърлено с Единствената сила. Файле беше чула как Айез Седай я овесили за глезените за първия й бой. От дни половината приказки между гай-шайн бяха за това. Само няколко души, които знаеха какво означава лишеното й от възраст лице, все още вярваха, че е Айез Седай, а и от тях някои хранеха същите съмнения, които тормозеха Файле затова, че е заварила Айез Седай сред гай-шайн. В края на краищата лицето го имаше, както и пръстена, но защо една Айез Седай ще позволява на Терава да се държи с нея така? Файле често си задаваше този въпрос, без да стигне до никакъв отговор. Продължаваше да си казва, че Айез Седай често правят каквото правят по причини, които никой не може да разбере, но това не беше твърде задоволително.
Каквито и да бяха причините на Галина да търпи такова насилие, сега очите й бяха широко отворени и изплашени, и приковани в Терава. Дишаше толкова задъхано, че гърдите й се вдигаха. Имаше основания да се страхува. Всеки, който минеше покрай шатрата на Терава, можеше да чуе как Галина вие вътре за милост. Файле на няколко пъти вече беше зървала Айез Седай забързана по някаква работа, обез-космена и гола като сега, затичана с все сила, с изписана на лицето й паника — и всеки ден Терава подновяваше лентите отоци, нашарили Галина от раменете чак до колената. Файле беше чула Шайдо да мърморят, че се отнасят прекалено жестоко с Галина, но никой и не помисляше да противоречи на една Мъдра.
Терава, висока почти колкото повечето аийлски мъже, намести тъмния си шал със звън на златни и костени накити и изгледа Галина, както синеока орлица би изгледала мишка.
Герданите й, също от злато и кост, изглеждаха простички в сравнение с тези на Севанна, тъмните й вълнени поли и бялата й блуза алгоде бяха направо невзрачни, но от двете Файле се боеше много повече от Терава, отколкото от Севанна. Севанна можеше да я накаже дори за едно препъване, но Терава можеше да я убие или да я прекърши, стига да й хрумнеше. И щеше да го направи със сигурност, ако опитът на Файле да избяга се провалеше.
— Докато и най-малкото оточе стои на лицето й, цялата също ще е на отоци. Отпред съм я оставила без отоци, за да може да бъде наказвала за други прегрешения.
Галина затрепери. По бузите й се застичаха сълзи. Файле извърна поглед. Беше болезнено да се гледа. Дори да успееше да вземе палката от шатрата на Терава, щеше ли Айез Седай все още да й е от помощ в бягството? Показваше всички признаци, че е напълно прекършена. Жестока мисъл, но една пленничка преди всичко трябва да е практична. Щеше ли Галина да я предаде, за да се отърве от боя? Беше заплашвала да я предаде, ако Файле не успее да се сдобие с палката. Севанна щеше много да се заинтересува от жената на Перин Айбара, но Галина изглеждаше достатъчно отчаяна, за да е готова да опита всичко. Файле се молеше тази жена да намери сили у себе си и да издържи. Разбира се, че кроеше планове да избяга сама, в случай че Галина не успее да спази обещанието си и да я вземе със себе си, щом си тръгнеше, но щеше да е много по-лесно, много по-безопасно за всички, ако Айез Седай успееше. О, Светлина, защо Пе-рин все още не се беше появил? Не! Трябваше да се съсредоточи.
— Така не е много впечатляваща — промърмори Севанна, вече намръщена над бокала си. — Дори този пръстен не може да й придаде вид на Айез Седай. — И поклати раздразнено глава. По причина, която Файле не разбираше, за Севанна беше много важно всички да знаят, че Галина е Сестра. Дори беше започнала упорито да я нарича с почетната й титла. — А ти защо толкова подрани, Терава? Още не съм хапнала. Искаш ли вино?