Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— За да отговорят на онова, за което няма отговор. Нужда, която изпитваме всички. — Нифадас въздъхна. — Финад, всички независими ловци на тюлени са били избити. Три от корабите им са оцелели по пътя обратно до Трейт, докарани до самите кейове от духовете на Едур, но понесени от морски води, които са били нещо много повече. Демон, в какъвто се кълнат моряците… но и нещо много повече, в това поне е убеден Цеда. Запознат ли сте с фаредските вярвания? Тяхната традиция е устна и ако изброяването на поколения е точно, а не просто поетическа измислица, то тази традиция наистина е древна. Фаредските митове за сътворението са съсредоточени около Древни богове. Всеки с име и аспект. Разногласен пантеон от изключително вредни особи. Все едно, между тях е и Древният господар на моретата, Обитателят на Дълбините. Името му е Маел. Освен това фаредите са откроили Маел в най-древните си сказания. Той някога е вървял по тази земя, Финад, в телесното си превъплъщение, след смъртта на един Век.
— Век ли? Какъв Век?
— От времето преди фаредите според мен. Има… противоречия и неясни неща.
— И Цеда вярва, че демонът, докарал корабите, е бил същият този Маел?
— Ако е бил, то Маел е претърпял голяма деградация. Подпухнал, кипящ въртоп от неудържими емоции. Но могъщ все пак.
— И Тайст Едур са го пленили?
Тънките вежди на Нифадас се вдигнаха.
— Изсечи пътека в гората и всеки звяр ще я използва. Контрол ли е това? Донякъде — може би.
— Ханан Мосаг е искал да ни изпрати послание.
— Точно така, Финад. Но дали е истинско послание, или подвеждаща дързост?
Брис поклати глава. Нямаше отговор на това.
Нифадас отново му обърна гръб.
— Кралят прецени, че това е достатъчно важно. В момента Цеда подготвя… средствата. Все пак вие заслужавате правото да бъдете помолен, вместо да ви се заповяда.
— Какво съм помолен да направя, Първи евнух?
Нифадас сви леко рамене.
— Да събудите един Древен бог.
— Много е слабителното в сместа. Съществено ли е това? Не мисля. — Цеда Куру Кан избута с пръст стегнатите с жица лещи нагоре по носа си и зяпна. — Това, Кралски защитник, е пътуване на ума, но рискът за вас е такъв, че като нищо може да се озовете в пъкъла наистина. Ако умът ви бъде поразен, връщане няма. Нуждата, уви, е изключителна. Кралят държи да го предприемете.
— Не съм си въобразявал, че ще е безопасно, Цеда. Кажете ми, бойните ми умения дали ще са приложими?
— Неизвестно. Но вие сте млад, с пъргав ум и издръжлив. — Обърна се и огледа затрупания работен плот зад себе си. — Много е слабителното, уви. Остава ми само един избор. — Пресегна се и вдигна една чаша. Примижа, огледа недоверчиво съдържанието й и отпи предпазливо. — Аха! Както подозирах. Разреждащото в този композит се дължи изцяло на пресеченото мляко. Готов ли сте, Брис Бедикт?
Кралският защитник сви мълчаливо рамене. Куру Кан кимна.
— Канех се да ви помоля да изпиете това.
— Пресечено мляко няма да ми навреди — отвърна Брис, взе сребърната чаша от ръката на Цеда, гаврътна я и я остави на масата. — Кога?
— За какво?
— Кога ще подейства отварата?
— Каква отвара? Елате с мен. За това пътуване ще използваме Цеданса.
Старият чародей изведе Брис от залата. На прага Кралският защитник спря и погледна през рамо чашата. Сместа имаше вкус на цитрус и козе мляко — вече усещаше как бълбука застрашително в стомаха му.
— Длъжен съм да приема, че това, което изпих току-що, няма специално предназначение.
— Храна. Поредният ми експеримент. Надявах се да ви хареса, но ако се съди по бледнината ви, изглежда, случаят не е такъв.
— Опасявам се, че сте прав.
— Е, ако се окаже вредно, несъмнено ще можете да го изхвърлите.
— Това поне ме утешава, Цеда.
Останалата част от пътя из дворцовите дълбини за щастие мина без инциденти. Цеда Куру Кан го въведе в огромната зала с плочите на Крепостите.
— В този опит ще използваме една от плочите на Осите, Защитник. Долмен.
Тръгнаха по тесния висящ мост към централния диск. Грамадните плочи се простираха във всички посоки около тях.
Къркоренето в стомаха на Брис бе позатихнало. Той зачака Цеда да обясни.
— Някои неща са важни. Други — не. Но всички би трябвало да привличат вниманието на смъртните. Всички ние трябва винаги да внимаваме и така да трупаме мъдрост в разнищването на възможностите. Общата ни слабост, Брис Бедикт, е в това, че ни води безразличието към възможните бъдещи развития. Доволни сме от настоящето, за бъдещето можем да помислим в бъдеще.