Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Колко ти дължа? — попита Швейк Блахник, когато се разделяше с него.
— Да не говорим за това, Швейк — рече меко Блахник, — за стария си приятел съм готов да направя всичко, особено пък когато е войник. Сбогом, момче, само внимавай, не го води през Хавличковия площад, за да не се случи някое нещастие. Ако ти дотрябва и друго куче, знаеш къде живея.
Швейк остави Макс да си поспи повечко. През това време купи от месаря четвърт дробчета, свари ги, сложи едно късче под муцуната на Макс и зачака да се събуди.
Макс започна да се облизва насън, после се протегна, подуши дробчето и го изгълта. След това отиде към вратата и повтори опита си с бравата.
— Макс! — извика му Швейк. — Ела при мене!
Кучето се приближи с недоверие. Швейк го тури на скута си, погали го и Макс за пръв път завъртя приятелски остатъка от своята отрязана опашка и внимателно захапа ръката на Швейк. Държеше я в зъбите си и умно гледаше Швейк, сякаш искаше да каже: „Няма какво да се прави, аз знам, че загубих играта.“
Швейк продължи да го гали и с нежен глас започна да му разказва:
— Имало, значи, едно кученце, казвало се Фокс и живяло у един полковник. Слугинята го водела на разходки, но дошъл един господин и откраднал Фокс. Фокс попаднал във войнишката квартира на един поручик и го нарекли Макс. Макс, дай да направим „здрасти“! Е, виждаш ли, говедо с говедо, какви приятели ще станем, ако бъдеш добър и послушен. Иначе ще се запознаеш с ремъка.
Макс скочи от скута на Швейк и започна весело да го напада. Вечерта, когато поручикът се завърна от казармата, Швейк и Макс бяха вече най-добри приятели.
Наблюдавайки Макс, Швейк философски си помисли: „Като погледнеш, излиза всъщност, че всеки войник също е откраднат от своя дом.“
Поручик Лукаш бе много приятно изненадан, като видя Макс, който също така прояви голяма радост, че вижда отново човек със сабя.
На въпроса откъде го е взел и колко струва, Швейк отговори съвършено спокойно, че кучето му било подарено от един негов приятел, който току-що бил мобилизиран.
— Добре, Швейк — каза поручикът, като си играеше с Макс, — на първи ще получите петдесет крони за кучето.
— Не мога да приема, господин поручик.
— Швейк — каза строго поручикът, — когато постъпихте на служба при мене, аз ви обясних, че думата ми на две не става. Щом ви казвам, че ще получите петдесет крони, значи, трябва да ги вземете и да ги пропиете. Какво ще направите с петдесетте крони, Швейк?
— Съгласно заповедта ви ще ги пропия, господин поручик.
— А ако случайно забравя, Швейк, заповядвам ви да ми доложите, че имам да ви давам петдесет крони за кучето. Разбрано ли е? Кучето няма ли бълхи? Я по-добре го изкъпете и изчешете. Утре съм зает в казармата, но в други ден ще изляза на разходка с него.
Докато Швейк къпеше Макс, полковникът, бившият му собственик, ругаеше всичко живо в къщи и заплашваше, че ще изправи пред военния съд оногова, който му е откраднал кучето, че ще заповяда да го разстрелят, обесят, затворят за двадесет години и да го накълцат на кайма.
„Der Teufel soll den Kerl buserieren!191 — носеше се из жилището звучният глас на полковника и прозорците потреперваха. — Mit solchen Meuchelmoerdern werde ich bald fertog.192“
Във въздуха над Швейк и поручик Лукаш витаеше катастрофа.
Катастрофата
Полковник Фридрих Краус, наследил и прозвището фон Цилергут по името на някакво село в околностите на Залцбург, което било изплюскано от предците му още в осемнадесетото столетие, беше достопочтен дръвник. Когато разказваше нещо, той винаги говореше само позитивни неща. При това той питаше дали всички разбират елементарните му изрази. „Значи, прозорец, господа, нали? Знаете ли какво е това прозорец?“
Или: „Път, от двете страни на който има шкарпи, се нарича шосе. Да, господа. Знаете ли какво е това шкарпа? Шкарпата е изкоп, върху който работят много хора. Тя е вдлъбнатина. Да. Работи се с търнокопи. Знаете ли какво е това търнокоп?“
Страдаше от манията да обяснява всичко и правеше това с такъв ентусиазъм, сякаш беше изобретател, който разказва за своето изобретение.
„Книгата, господа, представлява от себе си множество различно нарязани листове хартия с различен формат, които са напечатани и събрани на едно, свързани и стуткалени. Да. Знаете ли, господа, какво е туткал? Туткалът е лепило.“
Той беше така безобразие щур, че офицерите го избикаляха отдалече, за да не бъдат принудени да чуят от него, че тротоарът оформява уличното платно за движение на превозни средства и че представлява издигната, покрита с плочки ивица пред фасадата на къщите. А фасадата на една къща е оная част, която се вижда от улицата или от тротоара. Задните части на къщата не могат да се видят от тротоара, в което можем да се убедим незабавно, ако застанем на платното на улицата.
191
Дявол да го вземе тоя тип! — Б.пр.
192
С такива подли убийци аз се справям много лесно. — Б.пр.