Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Търговецът на хмел замълча. Мълчанието бе нарушено от госпожа Кати, приготвена вече за заминаване.
— Какво ще правим с куфарите?
— Ще изпратя да ги вземат, Кати — рече търговецът на хмел, зарадван, че в края на краищата всичко завърши без скандали и неприятни сцени, — ако искаш да направиш още някои покупки, крайно време е да вървим. Влакът заминава в два и двайсет.
И двамата се сбогуваха приятелски с поручика, а търговецът на хмел остана толкова доволен от уреждането на въпроса, че на излизане в антрето каза на поручика:
— Ако, не дай боже, ви ранят на фронта, заповядайте у нас на почивка. Ще положим всички грижи, за да се чувствувате добре.
Когато се върна в спалнята, където госпожа Кати се бе обличала, преди да замине, поручикът намери на умивалника четиристотин крони и следното писмо:
„Господин поручик! Вие не ме защитихте от тая маймуна, мъжа ми, който е първокласен идиот. Позволихте му да ме отмъкне като някаква забравена в жилището ви вещ. При това си позволихте да направите забележката, че сте ми предложили гостоприемство. Надявам се, че не съм ви причинила повече разходи от приложените четиристотин крони, които моля да си разделите със своя слуга.“
Поручик Лукаш постоя известно време с писмото в ръка и после бавно го накъса. С усмивка погледна парите, които бяха оставени на умивалника. Като видя, че в тревогата, с която е вчесвала косата си пред огледалото, тя е забравила гребенчето си, той го включи в своята колекция от фетишистки реликви.
Швейк се върна след обяд. Беше ходил да търси пинчер за поручика.
— Швейк — каза поручикът, — имате щастие. Дамата, която живя при мене, я няма вече. Взе си я господин съпругът. И за всичките услуги, които сте ѝ направили, тя ви остави четиристотин крони на умивалника. Трябва да ѝ поблагодарите, респективно на нейния господин съпруг, тъй като парите, с които тя разполага, са всъщност негови. Ще ви продиктувам писмото.
И той му продиктува:
— „Многоуважаеми господине! Предайте, моля, най-сърдечните ми благодарности за четиристотинте крони, подарени ми от вашата съпруга заради услугите, които съм ѝ правил през време на престоя ѝ в Прага. Всичко, което направих за нея, съм го правил с желание и затова не мога да приема тая сума и я изпращам …“ Хайде, пишете по-нататък, Швейк, какво се въртите? Къде прекъснах?
— „И я изпращам…“ — рече Швейк с разтреперан и проникнат от трагика глас.
— Добре тогава. „И я изпращам обратно с уверения за своето най-дълбоко уважение. Почтително поздравявам милостивата госпожа и ѝ целувам ръка. Йозеф Швейк, свръзка на поручик Лукаш.“ Написахте ли?
— Тъй вярно, господин поручик, но не съм писал датата.
— 20 декември 1914 година. Така, а сега надпишете плика, вземете четиристотинте крони, занесете ги на пощата и ги изпратете на същия адрес.
Поручик Лукаш весело започна да си свири една ария от операта „Разведената“.
— Още нещо, Швейк — извика поручикът на излизащия Швейк, — какво стана с кучето, което бяхте отишли да търсите?
— Хвърлил съм око на едно, господин поручик, извънредно хубаво животно. Но трудно ще го пипна. Все пак надявам се утре да го доведа. Хапе.
VI
Поручикът не дочу последната дума, а тя беше толкова важна. „Хапеше звярът му като бесен“ — поиска да повтори Швейк, но после си помисли: „Какво го интересува това поручика? Иска куче, куче, значи, ще получи!“
Разбира се, много лесно е да се каже: „Намерете ми куче!“ Собствениците на кучета са много предпазливи и пазят кучетата си даже и когато те не са чистокръвни. Даже и най-обикновеният Шаро, който освен за сгряване на краката на някоя бабичка не го бива за нищо, се намира под ревнивата защита на собственика, който не дава косъм да падне от главата му.
Самото куче, особено ако е чистокръвно, трябва да притежава инстинкта, че един прекрасен ден ще бъде отчуждено от господаря си. То живее в непрестанен страх, че ще го откраднат, че непременно ще го откраднат. Ето например кучето се отдалечи от своя господар, с когото е излязло на разходка, отначало е весело, палаво. Играе си с другите кучета, качва им се неприлично, те му се качват, души в ъглите, вдига крачето си край всеки камък, та дори и при коша с картофи на бакалката, с една дума, радва се на живота. Светът навярно му се струва така хубав, както на юноша, който е издържал матурата си.