Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
След това слугинята каза на Швейк, че извежда тук кучето всяка вечер в шест часа. Повери му, че не вярвала на мъжете в Прага, веднъж дала обявление във вестника и ѝ се обадил един шлосер уж с цел за встъпване в брак, но след като измъкнал от нея осемстотин крони за някакво изобретение, изчезнал безследно. Хората в провинцията били решително по-честни. Ако рече да се омъжи, щяла да си вземе човек от провинцията, и то след войната. Военните бракове ги смятала за голяма глупост, понеже обикновено жената оставала вдовица.
Швейк ѝ даде голяма надежда, че ще дойде в шест часа и отиде да съобщи на приятеля си Блахник, че кучето яде дробчета от всякакъв вид.
— Ще го нагостя с говежди — реши Блахник, — с говежди дроб примамих вече санбернарското куче на фабриканта Видра, извънредно вярно животно. Утре ще ти доведа кучето в пълна изправност.
Блахник устоя на думата си. На следния ден преди обед Швейк привършваше разтребването на жилището, когато зад вратата се чу лай и Блахник въвлече вътре съпротивляващия се пинчер, който беше още по-наежен, отколкото го беше създала природата. Той пулеше диво очи и гледаше толкова свирепо, че напомняше гладен тигър зад решетка, пред която е застанал охранен посетител на зоологическата градина. Тракаше със зъби и ръмжеше, като че ли искаше да каже: „Ще те разкъсам, ще те изям.“
Завързаха кучето за кухненската маса и Блахник описа процедурата на отчуждаването:
— Нарочно минах покрай него. В ръката си носех варен дроб, завит в хартия. То започна да души, да скача по мене. Не му дадох нищо и продължих пътя си. Кучето — след мене. Като стигнах до парка, завих по улица Бредовска и там му дадох първото късче. То го изяде, без да се спира, за да не ме изпусне от погледа си. Завих по улица Индржишка, дето му дадох нова порция. После, като се наяде, аз го вързах за тая верижка и го помъкнах през Вацлавския площад към Винохради и Вършовице. Из пътя то просто се чудеше какво да прави. Като преминавах трамвайната линия, легна и не искаше да се мръдне. Може би искаше да го сгази трамваят. Донесох ти и един формуляр за родословието от книжаря Фукс. Трябва да му фалшифицираш и родословието, Швейк.
— То трябва да се напише с твоята ръка. Пиши, че произлиза от Лайпциг, от кучкарника фон Бюлов. Баща — Арнхайм фон Карлсберг, майка — Ема фон Траутенсдорф, по баща Зигфрид фон Бузентал. Бащата спечелил първа награда на Берлинската изложба на пинчери през хиляда деветстотин и дванайста година. Майката е била наградена със златния медал на Нюренбергското дружество за отглеждане на чистокръвни кучета. На колко години е, смяташ?
— Според зъбите — на две години.
— Пиши го на година и половина.
— Лошо са му срязали ушите, Швейк. Погледни ги!
— Лесна работа. Има време да ги срежем, като свикне с нас. Сега не бива. Ще го разсърдим още повече.
Откраднатото куче ръмжеше бясно, сумтеше, мяташе се от една страна на друга, но след това си легна и с изплезен език зачака уморено какво ще стане по-нататък.
Постепенно то се успокои, само от време на време изскимтяваше жално-жално.
Швейк му предложи остатъка от дроба, който получи от Блахник. Пинчерът обаче не му обърна внимание. Като се обърна към двамата, той им хвърли заинатен поглед, като че искаше да каже: „Излъгахте ме веднъж, яжте си го сега сами.“
Той лежеше примирен и се преструваше, че дреме. После изведнъж в главата му влезе някакъв бръмбар, стана и започна да служи на задните си крака. Предаваше се.
На Швейк обаче тая трогателна сцена никак не му подействува.
— Легни! — кресна той на клетника, който отново легна с жално скимтене.
— Какво име да впиша в родословието? — попита Блахник. — Истинското му име е Фокс, значи, да пишем нещо подобно, за да свикне веднага.
— Да го наречем Макс. Я го виж, Блахник, как наостри уши. Стани, Макс!
Нещастният пинчер, на който бяха отнели и дом, и име, стана и зачака по-нататъшни заповеди.
— Аз мисля, че можем да го отвържем — реши Швейк, — да видим какво ще направи.
След като го отвързаха, първите му крачки бяха насочени към вратата. Той излая трикратно към бравата, надявайки се вероятно на великодушието на тия зли хора. Като видя обаче, че те не разбират копнежа му да излезе вън, той направи локвичка пред вратата, убеден, че ще го изхвърлят навън, както бяха правили с него, докато беше малък и докато полковникът го учеше грубо, по войнишки, да бъде zimmerrein190.
Вместо това Швейк процеди:
— Ей, че хитрец, ей, че езуитин!
Премери го с колана си по гърба и натопи муцуната му в локвичката, тъй че той дълго време се облизва.
Пинчерът заскимтя от обида и започна да обикаля из кухнята, като душеше отчаяно собствените си следи. После ненадейно се отправи към масата и изяде оставения на пода остатък от дроба. Легна до печката и след всичките си приключения заспа.
190
Чист — Б.пр.