Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Изведнъж обаче вие забелязвате, че веселостта му изчезва. Кучето разбира, че се е загубило. И едва сега го обхваща истинско отчаяние. Сащисано, то бяга по улицата, души, скимти и в пълно отчаяние подвива опашката си между краката, обръща ушите си назад и като се стрелва по улицата, запилява се някъде в неизвестността.
Ако би могло да говори, то би надало вик: „Олеле боже, някой ще ме открадне!“
Ако сте попадали някога в кучкарник, вие сте имали възможност да видите много такива сащисани кучешки екземпляри. Те всички са крадени. Големият град е отгледал особен вид злодеи, които се прехранват изключително от кражби на кучета. Има един вид малки салонни кученца, джудженца-мишелови, не по-големи от ръкавица, които могат да се поберат в джеба на пардесю или в дамски маншон — те така и биват носени от собствениците им. Но даже и от тия скривалища успяват да ги откраднат. Петнистия зъл английски дог, който най-свирепо пази някаква вила в предградието, го открадват през нощта. Полицейското куче го открадват под носа на агента. Вие разхождате кучето си, вързано на връвчица, но те я прорязват и изчезват заедно с кучето, а вие оставате да гледате глупаво увисналата връв. Петдесет на сто от кучетата, който срещате на улицата, са променяли на няколко пъти своите господари и често може да ви се случи след години да купите собственото си куче, откраднато ви още като кутре, когато сте го били извели на разходка. Най-голяма опасност да бъдат откраднати заплашва кучетата, когато ги извеждат да задоволят малката си и голяма физиологична нужда. Особено голям е броят на тия, които се губят при последния акт. Затова при него всяко куче се озърта най-внимателно на всички страни.
Известни са няколко метода за крадене на кучета. Кучето може да бъде откраднато или направо, един вид джебчилък, или чрез коварно примамване на нещастното създание. Кучето е вярно животно, но само в читанките и естествените истории. Дайте възможност и на най-вярното куче да подуши пържен конски кренвирш, и то е загубено. То забравя веднага господаря си, който върви редом с него, обръща се и тръгва подире ви, при което от мордата му протичат лиги и в предчувствие на голямото удоволствие от кренвирша то върти приветливо опашка и разширява ноздрите си като най-буйния жребец, когато го завеждат на кобила.
Край дворцовите стълби на Мала страна има малка бирария. Един ден в полумрака в дъното ѝ седяха двама души. Войник и цивилен. Сближили главите си, те си шепнеха нещо тайнствено. Имаха вид на съзаклятници от времето на Венецианската република.
— Всеки ден в осем часа — шепнеше цивилният на войника — слугинята го извежда на ъгъла на Хавличковия площад, който е срещу парка. Ама то, дяволското, хапе като бясно: не ти дава и да го погалиш.
И като се наведе още повече към войника, той пошепна в ухото му:
— Даже салам не яде.
— А пържен? — попита войникът.
— И пържен не ще.
И двамата плюха.
— Че какво яде тогава, звярът му неден?
— Дявол знае. Има ги и такива, разглезени и капризни, сякаш са архиепископи.
Войникът и цивилният се чукнаха и цивилният продължи да шепне:
— Ти да видиш какво ми се случи веднъж. Един черен шпиц, който ми трябваше за кучкарника над Кламовка188, също така не искаше да вземе салам. Цели три дена се мъкнах подир него и най-после не издържах и съвсем ачик попитах госпожата, дето го разхождаше, с какво храни кучето си, та е толкова хубаво. Поласкана, госпожата ми каза, че кучето ѝ най-много обича котлети. И аз, значи, му купих пържола. Това е още по-хубаво, мислех си аз. А то, проклетото му куче, не я и помириса, защото беше телешка. То било свикнало на свинско. Трябваше да купя котлет. Дадох му да го подуши и побягнах, кучето след мене. Госпожата започна да вика: „Пунтик, Пунтик“, напразно. Милият Пунтик бяга подир котлета чак до ъгъла, там му сложих верижката и още на другия ден то беше вече в кучкарника над Кламовка. Под врата му имаше няколко бели косъма, боядисах тоя кичур с черна боя и никой вече не можеше да го познае. Но всички останали кучета, а те са много, могат да бъдат уловени с пържен салам. Ти, значи, ще направиш най-добре да я попиташ какво най-много обича да яде кучето ѝ; ти си войник, бива си те и на тебе тя по-лесно ще ти каже. Аз я питах вече, но тя ме погледна, като че ли искаше да ме прониже с погледа си, и каза: „Какво ви интересува.“ Тя не е много хубава, маймуната недна, но с войник няма да откаже да говори.
— Ама кучето нали е пинчер? Моят поручик не иска друго.
— Пинчер — парче и половина. Сол и чер пипер, истински, чистокръвен, така както ти си Швейк, а аз Блахник. За мене е важно да знам какво яде, след това лесно ще ти го доведа.
188
Голям парк в пражкото предградие Коширже. — Б.пр.