Петдесет нюанса сиво

Нацупих се.

- Е, тогава си тръгвай. Уморена съм.

- Искаш да кажеш, че ме гониш ли? Изглеждаше хем учуден, хем леко развеселен.

-Да

- Е, ето още нещо, което ми се случва за първи път. Гледаше ме, все едно отказваше да повярва. Значи не искаш да обсъждаме нищо сега? За договора имам предвид.

- Не искам отговорих троснато.

- Боже, как искам да те напердаша. Ще се почувстваш доста по-добре. А и аз също.

- Не можеш да ми говориш така... Все още не съм подписала нищо.

- Остави ме да си помечтая, Анастейжа. Той хвана брадичката ми. Сряда? каза тихо и ме целуна по устните.

- Сряда съгласих се. Ще те изпратя, само момент. Седнах, взех тениската си и го побутнах да не ми пречи, докато се облека. Той стана от леглото без желание.

- Подай ми анцуга, ако обичаш.

Той го вдигна от пода, подаде ми го и каза:

- На вашите услуги, мадам. Опита се неуспешно да прикрие усмивката си.

Погледнах го с присвити очи, докато се обувах. Косата ми беше като захарен памук, а трябваше да се изправя пред Кейт Кавана Инквизиторката, след като той си отиде. Взех един ластик за коса, отворих вратата и се огледах за Кейт. Не беше в хола. Май говореше по телефона в стаята си. Крисчън тръгна след мен по коридора. Мислите ми съвсем се объркаха. Не му бях ядосана. Всъщност се чувствах доста засрамена. Не исках да си отива. За първи път исках истински нормална връзка, исках да е нормален, не исках връзка, която трябва да се регулира с договор дълъг цели десет страници, с кожени камшици и вериги.

Отворих му вратата. За първи път бях правила секс в дома си, а като стана дума за секса... да, беше много добре. Но сега се чувствах като празен съд, който можеше и трябваше да се пълни по негово желание и когато му скимне. Подсъзнанието ми се смееше: „Нали бе хукнала да бягаш пет мили, за да го молиш за секс. И ето ти експресна доставка. От какво се оплакваш?" Крисчън спря на вратата и ме погледна.

- Добре ли си? попита нежно, но и много сериозно, и погали устната ми с палец.

- Да казах, макар че дълбоко в себе си изобщо не бях сигурна. Чувствах как в мен се надига някакво ново, революционно мислене. Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече. Много повече. И този пристъп на ревност... Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по-дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си.

- Сряда каза пак той и пак ме целуна леко и много нежно. Нещо се случи по време на тази целувка. Устните му ставаха все по-настоятелни, притискаха се все по-силно към моите. Ръцете му пуснаха брадичката ми и се заровиха в косата ми. Дишането му се учести. Сложих ръце върху неговите. Така копнеех да ги прокарам през косата му, но преборих импулса. Знаех, че няма да му хареса. Той опря чело в моето, очите му бяха затворени, гласът му изтормозен и напрегнат.

- Анастейжа прошепна той Какво направи с мен?

- Бих могла да те попитам същото казах тихо.