Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Измиташ се? — Бауърс се взираше озадачен в нея. — Къде се измиташ?
— Мисли си, че може да ме използва! — Почти заслепена от гняв, тя се втренчи в артефактите, които лежаха в спретнати купчинки на масата й. Часовникът на Дейвид и Елизабет. — Да върви по дяволите това копеле!
Матю затвори телефона и взе кафето си. Още един изгорен мост. Или може би, само може би, първите копки в основата на нов.
Утре сутринта отплаваше за Хатерас.
Ако не друго, това поне щеше да е добър тест за плавателните възможности на „Русалка“.
Яхтата беше завършена, боядисана, полирана и кръстена. През последните дни двамата с Лару на няколко пъти я бяха изпробвали на кратки разстояния. Бе се представила страхотно.
Матю се отпусна в стола. Бе приятно уморен. Може би най-сетне бе направил нещо истинско.
Дори и името й имаше особено значение за него. Отново бе сънувал онзи сън — за Тейт в дълбокото тъмно море. Не му трябваше Фройд, за да му го обясни. През последните няколко седмици често бе говорил с Рей. Името на Тейт бе извадено от забвение, също като „Изабела“ и спомените от онова лято.
Естествено, това го бе навело на някои мисли, бе обърнало погледа му към миналото и сънят се бе върнал.
Тейт можеше и да си остане само един тъжен спомен, но сънят бе толкова жив, че той се бе почувствал задължен да кръсти яхтата на него. А косвено и на нея.
Чудеше се дали ще я види. Едва ли. Предаде се на сладката заслужена отмора и си каза, че в крайна сметка това няма значение.
Вратата се отвори с протяжен вой, после се затръшна. Влезе Лару с две кесии, пълни със сандвичи и пържени картофки.
— Обади ли се? — попита той.
— Аха. Казах на Рей, че потегляме утре сутринта. — Матю вдигна ръце над главата си, преплете пръсти и се протегна. — Времето изглежда добро. За три-четири дни би трябвало да стигнем при нормална скорост. Тъкмо ще я разработим.
— С нетърпение очаквам да се запозная с него и съпругата му. — Лару извади картонени чинии. — Не ти ли каза нещо повече за откритието си?
— Иска лично да го видя. — Внезапно изгладнял, Матю се зае с хамбургера. — Не смята да потегли към Карибите преди средата на април. Казах му, че това ни устройва.
Очите на Лару срещнаха погледа му и го задържаха.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Ти си луд да се връщаш там. — Измършавялата физиономия на Бък се показа на вратата към спалнята и той влезе. — Онова място е прокълнато. „Изабела“ е прокълната. Отнесе баща ти, нали? — Той се приближи с бавна, премерена стъпка. — Едва не отнесе и мен. А трябваше.
Матю сложи толкова сол на картофките си, че Лару примигна.
— Баща ми си отиде заради Вандайк — спокойно каза той. — А твоя крак го отнесе акула.
— Заради „Проклятието на Анжелик“.
— Може и така да е. — Матю замислено дъвчеше. — Ако е така, значи имам основания да го търся.
— Това нещо носи лош късмет на Ласитърови.
— Време е да променя късмета си.
Бък загуби равновесие и се хвана за малката, покрита с линолеум маса.
— Сигурно си мислиш, че ми пука какво ще стане с теб само заради онова, което ще стане с мен. Обаче не е така. Баща ти очакваше от мен да се грижа за тебе. Направих каквото можах, докато можех.
— Отдавна нямам нужда от нечии грижи.
— Може и така да е. А може и да съм се издънил, що се отнася до теб и що се отнася и до мен, през последните години. Ти си всичко, което имам, Матю. Истината е, че ти си единственият, за когото ми е пукало някога.
Гласът на Бък се пречупи и Матю трябваше да затвори очи, за да прогони поне част от задушаващата го вина.
— Няма да прекарам остатъка от живота си да плащам за нещо, което не съм могъл да предотвратя, нито да те гледам как довършваш работата на акулата.
— Моля те да останеш. Може да започнем някакъв бизнес или… Да возим туристи, рибари, такива неща. — Бък преглътна с усилие. — Този път ще поема своята част от товара.
— Не мога да го направя. — Изгубил апетит, Матю бутна храната настрана и се изправи. — Ще търся „Изабела“. Независимо дали ще я намеря, или не, смятам да започна живота си отново. Потънали кораби колкото щеш и проклет да съм, ако прекарам остатъка от живота си във вадене на метални отпадъци или в разкарване на туристи, вместо да търся злато.
— Не мога да те спра. — Бък погледна треперещите си ръце. — Не съм си и мислил, че мога. — Той си пое дълбоко дъх и изправи рамене. — Тръгвам с теб.
— Виж, Бък…
— От десет дни не съм пил и капка, мамка му. — Бък сви юмруци, после се застави да отпусне ръцете си. — Трезвен съм. Може да не съм още съвсем в ред, но съм трезвен.