Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Телефонът й звънна, но тя не отговори. Разпродажбите изискваха пълна концентрация. Погледът й сканира рафтовете, щсндсритс и кошовете, поставени направо на пода. „Мисля, че обиколих всичко - реши тя, засмукала бузи. - Остават само няколко дреболии ча коледни подаръци и съм готова.“
Пътьом награби разни обици, гривни, слънчеви очила, шалчета, гребенче от черупка на костенурка, вечерна чантичка от черно кадифе, цял наръч колани, ръкавици - Кармен е луда за ръкавици! - и разчорлена и задъхана застана на касата.
- Няма да е зле да доведете един звероукротител - обърна се тя с усмивка към продавачката. - С дълъг камшик! И от време на време да пускате лъвове, за да се отвори малко място...
Продавачката се усмихна вежливо. Ирис хвърли чудесния си улов на тезгяха, извади кредитната карта, повя си с нея, нагласи къдриците си.
- Осем хиляди четиристотин и четирийсет евро - обяви продавачката и се зае да прибира покупките в големи бели хартиени торби с емблемата на „Живанши“.
Ирис подаде картата си.
Телефонът отново звънна. Тя се поколеба, но реши да го остави да си звъни.
Преброи торбите, които трябваше да носи, и се почувства изцедена. За щастие си беше наела такси за целия ден. То я чакаше навън пред магазина. Ще натовари покупките в багажника и ще отиде да изпие едно кафе в някое заведение близо до моста Алма, за да се възстанови от изживените емоции.
Завъртя глава и зърна Каролин Вибер, която в момента плащаше, адвокат Каролин Вибер, една от сътрудничките на Филип. „Тази пък как ли се е снабдила с покана?“ - учуди се Ирис, дарявайки я с най-пленителната си усмивка.
От гърдите и на двете се изтръгнаха дълбоки въздишки като на изтощени докрай воини, но в знак на утешение си показаха една на друга огромните натъпкани торби. След това безмълвно взеха решение: отиваме заедно да пием кафе.
Отидоха „При Франсис“, далеч от развилнялата се глутница.
- Тези експедиции започват да стават рисковани. Следващия път ще си взема телохранител да ми разчиства пътя с автомат!
- Една буквално ми съдра ръката с гривната си, чакай да ти покажа. .. - възкликна Каролин. - Ще ми остане белег.
Тя си свали ръкавицата и показа на смутената Ирис опакото на китката си, през която минаваше дълбока бразда. Личаха няколко незасъхнали капки кръв.
- Луди жени! Способни са да се изпотрепят заради някакви парцали! - отвърна с въздишка Ирис.
- Или да изтрепят себеподобните си като в моя случай. И за какво? Гардеробите ни са препълнени с дрехи! Не знаем къде да ги дяваме.
- Обаче всеки път, когато излизаме, хленчим, че нямаме какво да си облечем - продължи Ирис и се разсмя.
- Пак добре, че всички жени не са като нас. Това лято например се запознах с Жозефин. Ти поне си наясно с нещата, нали сте сестри! Макар че никак не си приличате.
- А, виж ти! На басейна в Курбвоа ли се запознахте? - пошегува се Ирис и направи знак на сервитьора да донесе още едно кафе.
Той дойде до масата им и Ирис се обърна към него.
- Какво ще поръчаш? - попита тя Каролин Вибер.
- Фреш от портокал.
- Добра идея. Два портокалови фреша, ако обичате... Нуждая се от витамини след подобна експедиция. Докато не съм забравила да те питам, ти как се озова на басейна в Курбвоа?
- Никак, кракът ми не е стъпвал там.
- Не ми ли каза, че си се запознала със сестра ми това лято?
- Да... в кантората. Тя свърши една работа за нас... Не си ли в течение?
Ирис се престори, че е забравила, и се плесна по челото.
- Ами да бе. Колко съм разсеяна...
- Филип я нае да превежда. Много добре се справя. Работи за нас цялото лято. В края на ваканцията я свързах с един издател, който й дал за превод биографията на Одри Хепбърн. Наляво и надясно я хвали. Елегантен стил. Безупречна работа. Преводът предаден на деня и часа без нито една правописна грешка, и прочее, и прочее! На всичкото отгоре срещу скромен хонорар. Не се пазари предварително колко ще й се плати. Да си виждала досега нещо подобно? Взема си чека и само дето не целува краката ти на тръгване. Малка, скромна и тиха мравка. Заедно ли сте израснали, или тя е била в пансион при монахините? Представям си я в манастир, при кармелитките. - Каролин Вибер се разсмя.