Жълтите очи на крокодилите

Не можеше да види нападателката, понеже беше с гръб към нея насред жестокото меле, в което хиляди ръце и крака се блъскаха и ритаха, но беше твърдо решена да не допусне да бъде прецакана и продължаваше да рови, устремена напред, протегнала едната си ръка, докато с другата стискаше чантата, за да не я отнесат.

Докопа набелязаните тоалети, здраво ги стисна и започна да се измъква от настървената глутница, която атакуваше разпродажбата на първия етаж на „Живанши“. Изправи се, закрепи се здраво, извъртя се и взе да разблъсква женорята с лакти, с ханш, с колене, докато успя да се откопчи от тълпата, която я подмяташе като сламка. Пръстите с кървава маникюр продължаваха да шават в блъсканицата, опитваха да се вкопчат във всичко минаващо наблизо. Ирис ги зърна, бяха като щипки на неотстъпчив рак. С небрежен жест, пресмятайки удара си, тя притисна с все сила закопчалката на гривната си до алчната ръка и с рязък жест я раздра. Отвратителното същество нададе вик на ранен хищник и мигновено отдръпна ръка.

- Ей, вие луда ли сте! Пълна откачалка! - изкряска ранената собственичка на червените лакирани нокти и се опита да открие нападателката.

Ирис се усмихна, без да се обръща. Така й се пада! Дълго време ще ходи белязана и ще й се наложи да носи ръкавици. Белязаната от хайлайфа!

Изправи рамене, измъкна се от тълпата анонимни задници и размахала плячката си, се втурна към щанда с обувките, които за щастие бяха наредени на рафтовете по номера, а това значително облекчаваше достъпа.

С бръснещ полет грабна три чифта вечерни обувки на токчета, един чифт всекидневни ниски, за да обикаля на воля, и един чифт черни ботуши от крокодилска кожа, малко нещо рокерски, но не бяха никак лоши, напротив... качествена кожа, каза си тя, пъхайки ръка в ботуша. Може би трябва да отида да видя дали не е останал някакъв дамски смокинг, който ще подхожда на ботушите. Тя се обърна, но при гледката на развилнелите се фурии реши, че е по-добре да се откаже. Не си заслужаваше. Освен това... тя така или иначе имаше вече пълен гардероб! И то на Сен Лоран, не какви да е модели! Не си заслужаваше да поема риска да я разчекнат. Колко опасни стават жените, когато се развилнеят в джунглата на разпродажбите! Бяха чакали час и половина на дъжда, стиснали в ръка безценното картонче, което им даваше достъп до светая светих на изключително престижната разпродажба седмица преди Коледа. Само за отбрани клиенти, малки серии, неща, които не бяха за изпускане, на невероятни цени. Нещо като анонс за големите януарски разпродажби. Колкото да им потекат лигите, да им събудят апетита, да ги накарат да мислят през коледните празници за предстоящите покупки, за следващото сражение.

Тези тук съвсем не бяха обикновени клиентки, продължаваше разсъжденията си Ирис, оглеждайки опашката. Съпруги на индустриалци, на банкери, на политици, журналистки, пресаташета, манекенки, една актриса! В напрегнато очакване, отстояващи мястото си, за да не бъдат изтласкани назад при влизането. Приличаха на тръпнещи деца преди първо причастие с блеснали от алчност погледи. Лакомията, страхът да не пропуснат нещо, тревогата да не подминат някоя стока, която би променила живота им! Ирис познаваше директорката на луксозния магазин и се беше качила директно горе, без да се реди на опашка, само хвърли жалостив поглед към клетите овчици, скупчени под дъжда.