Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Залепваща лента! Акълът ми само регистрираше какво се случва, а аз наблюдавах хем с интерес, хем не бях съвсем там. Стомахът ми се сви в конвулсии. Едва удържах повръщането. „Не, Ана, не мисли за това!“
- Да извикаме ли полицията? - попитах. Опитвах се да прикрия страха си. Исках само да разкарат Хайд от дома ми. И най-добре веднага!
Райън и Сойър се спогледаха.
- Мисля, че трябва да се обадим в полицията - казах по-настоятелно и се зачудих какво им става на тези двамата.
- Току-що се опитах да се обадя на Тейлър, на мобилния, но той не вдига. Може би спи - каза Сойър и си погледна часовника.
- Сега при тях е два без петнайсет.
- А обадихте ли се на Крисчън? - прошепнах.
- Не, госпожо.
- На Тейлър ли се обаждате за инструкции?
- Да, госпожо - отвърна Сойър малко притеснено.
Хайд бе нахлул в дома ми, бе нападнал хората тук и трябваше да бъде арестуван, но докато наблюдавах тревожните лица и на четиримата, осъзнах, че нещо ми убягва. Реших да се обадя на Крисчън. Знаех, че е бесен, озверял, истински озверял. Направо си глътнах езика само като си представих какви щеше да ги наговори. И сега щеше да се притесни допълнително, защото нямаше да може да се върне до утре вечер, защото го е нямало в най-важния момент. Осъзнавах, че за една вечер съм му стоварила достатъчно притеснения. Може би все пак беше по-добре да не му се обаждам. И се замислих за друго. Господи, ако аз бях тук, с Кейт! Пребледнях. Слава богу, че бяхме навън! Може би Крисчън щеше да разбере и това вероятно щеше да смекчи вината ми.
- Ще се оправи ли? - попитах и посочих Джак.
- Когато се съвземе, ще го боли тиквата - каза Райън, загледан доволно в тялото на Джак. - Но мисля, че само лекарски екип може да каже какво е състоянието му.
Бръкнах в чантата си, извадих телефона и преди да продължавам да обмислям и да преценявам в какво състояние ще заваря Крисчън, набрах номера му. Прехвърли ме на гласова поща. Вероятно го е изключил. „Толкова е бесен, че не иска да ме чуе!“ Не можех и да измисля какво да кажа на хората. И как да му оставя съобщение пред всички? Обърнах се, отдалечих се по коридора и оставих съобщение на гласовата поща.
„Здравей, Моля те, не се сърди. Имахме инцидент в апартамента. Всичко е под контрол. Никой не е пострадал. Не се тревожи. Обади ми се“.
Затворих.
- Викнете полицията - казах на Сойър. Той кимна, извади мобилния си и се обади.
Полицай Скинър и Райън разговаряха задълбочено, седнали на масата за хранене. Полицай Уокър отиде със Сойър в офиса на Тейлър. Не знаех къде е Прескот. Може би и тя беше там.
Докато ме разпитваше, детектив Кларк сякаш лаеше като куче. Седяхме на дивана в голямата стая. Кларк беше висок, мургав и дори би могло да се каже симпатичен, ако не беше толкова начумерен. Не беше много щастлив от факта, че са го събудили, измъкнали са го от леглото и са го довлекли тук само защото някакъв е нахлул в дома на един от най-богатите и влиятелни хора в Сиатъл.
- И ви е бил шеф? - заядливо повтори той.
-Да.
Бях уморена, на границата между умората и безсъзнанието. Исках да си легна. А Крисчън не се обаждаше. Единственото хубаво през последните часове бе, че полицията разкара Хайд от дома ми. Госпожа Джоунс ни донесе чай.
- Благодаря - каза Кларк и се обърна към мен. - И къде е сега господин Грей?
- В Ню Йорк. По работа. Ще се върне утре вечер. Всъщност тази вечер. - Беше след полунощ.
- Хайд ни е добре известен - каза Кларк. - Ще се наложи да дойдете до полицията и да дадете показания. Но това може да почака. Късно е, а вече има доста репортери долу пред сградата. Имате ли нещо против да огледам наоколо?
- О, не, разбира се - отвърнах с облекчение. Поне разпитът свърши. Изтръпнах при мисълта, че репортерите са долу. Е, поне те нямаше да са проблем, не и до сутринта. Напомних си да се обадя на мама и Рей в случай, че чуят нещо по телевизията или прочетат във вестниците.
- Госпожо Грей, защо не си лег нете? - каза госпожа Джоунс. Обърнах се и топлите й мили, угрижени очи отприщиха потисканото от толкова време желание да плача. Тя разтри раменете ми и каза:
- Сега сте в безопасност. Всичко ще изглежда много по-раз-лично на сутринта, след като се наспите. А и господин Грей ще е тук вечерта.
Погледнах я притеснено. Едва удържах сълзите. Крисчън щеше да е бесен.
- Да ви донеса ли нещо преди да си легнете?
И тогава осъзнах колко съм гладна.
- Може ли нещичко за ядене?
- Сандвич с чаша мляко? - Тя се усмихна.
Кимнах с благодарност и тя тръгна към кухнята. Райън все още беше с полицай Скинър. Детектив Кларк оглеждаше пораженията във фоайето. Изглеждаше замислен и мрачен. И изведнъж ми се прииска да съм си... при Крисчън, да ме прегърне. Исках, отчаяно копнеех да е тук. Той щеше да знае как се постъпва в такива случаи.