Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Райън стоеше до вратата. Над окото му имаше голяма рана и кървеше. Имаше и друга - през устата му. Дрехите му бяха раздърпани, изглеждаше като пребит. Но още по-кошмарна беше гледката на сгърчения Джак Хайд в краката му.
10.
Сърцето ми биеше като обезумяло, кръвта ми блъскаше в ушите, пръскаше тъпанчетата ми, а алкохолът влошаваше положението допълнително.
- Той да не е... - Не успях да довърша. Погледнах Райън. Едва ли „ужас“ е думата за изражението в очите ми. Дори не можех да се насиля да погледна сгърченото на пода тяло.
- Не, мадам, само в безсъзнание, нокаутиран.
Въздъхнах облекчено. Слава богу!
- А ти как си? - попитах Райън. Чак сега се усетих, че дори не знам малкото му име. Той дишаше тежко, все едно беше пробягал цял маратон. Избърса ъгъла на устата си от кръвта. Погледнах раната на бузата му.
- Голяма битка беше. Благодаря, госпожо Грей, добре съм. -Усмихна ми се окуражително. Ако го познавах по-добре и бяхме по-близки, щях да му каза, че изглежда доволен и горд.
- А Гейл? Госпожа Джоунс?
„О, не! Дали е добре, дали не е пострадала?“
- Тук съм, Ана. - Обърнах се и я видях. Беше по нощница и халат, косата й беше разпусната, лицето й - пепеляво, очите й -разширени от паниката. Като моите.
- Райън ме събуди и ми каза да вляза там. - И посочи офиса на Тейлър. - Добре съм. А вие?
Кимнах и осъзнах, че е била в паник стаята, която беше точно до офиса на Тейлър. Кой да предположи, че ще ни потрябва толкова скоро! Крисчън беше настоял да я направим веднага след годежа и както винаги аз му бях врътнала очи. Но сега, като гледах Гейл, изпитах истинска благодарност, че беше предвидил и това.
Сепнах се от зловещо поскърцване. Идваше от вратата на фоайето. Тя едва се крепеше на разбитите си панти и се поклащаше. Какво, по дяволите, бе станало тук?
- Сам ли беше? - попитах Райън.
- Да, госпожо. Нямаше да сте тук сега, ако не беше сам. Мога да ви уверя в това. - Говореше агресивно, дори обидено.
- Как е влязъл? - попитах, без да обръщам внимание на тона му.
- През сервизния асансьор. Добре се е дегизирал.
Загледах се в сгърчения Хайд. Беше облечен в нещо като работен комбинезон.
- Кога?
- Преди десетина минути. Видях го на монитора на охранителната камера. Носеше ръкавици... стори ме се странно някой да носи ръкавици през август. Познах го и реших да го пусна. Само така можеше да го хванем. Вие не бяхте тук, а Гейл беше на сигур-но място. И си помислих... сега или никога. - Райън изглеждаше доволен, а Сойър го изгледа накриво, задето се перчи така.
Ръкавици? Погледнах Джак. Да, наистина носеше ръкавици. Кафяви, кожени. Ужас!
- И какво ще правим сега?
- Ще го вържем - отвърна Райън.
- Какво ви трябва? - попита госпожа Джоунс и пристъпи напред. Беше възвърнала самообладанието си.
- Въже или жица. Кабелна връзка най-добре.
Несъзнателно разтрих китките си и ги погледнах. Слава богу,
нямаше охлузвания. Това поне беше добре!
- Май имам връзки. Ей сега ще донеса.
Всички заковаха очи в мен.
- Да, госпожо, перфектно - отвърна Сойър сериозно и професионално.
Исках земята под мен да се отвори и да ме погълне, но се обърнах и тръгнах към спалнята. Понякога трябва да преодолееш срама и да действаш смело. Може би страхът в комбинация с алкохола ме караше да действам смело и без да му мисля много-много.
Когато се върнах, госпожа Джоунс оглеждаше щетите във фоайето. Прескот също се беше качила при нас. Подадох кабелните връзки на Сойър и той завърза ръцете на Джак зад гърба му. Направи ми впечатление, че действа много внимателно. Госпожа Джоунс изчезна към кухнята и се върна с аптечка за първа помощ. Хвана Райън за ръка, поведе го към голямата стая и започна да прочиства раната над окото му.
И чак тогава видях пистолета на пода. Глок със заглушител. Стомахът ми се надигна и едва се удържах да не повърна.
- Не пипайте, госпожо Грей - каза Прескот, когато понечих да се наведа и да го вдигна. Сойър се появи от офиса на Тейлър. Беше си сложил латексови ръкавици.
- Аз ще се погрижа за това, госпожо Грей.
- Негов ли е? - попитах.
- Да, мадам - отвърна Райън и пак сгърчи лице под пръстите на госпожа Джоунс. „Господи! Райън се е бил с въоръжен човек в дома ми!“ Косата ми се изправи! Сойър се наведе и внимателно взе пистолета.
- Така ли се прави? - попитах.
- Това би очаквал от нас господин Грей - отвърна той и пусна пистолета в найлонова торбичка с цип. После се наведе и започна да претърсва джобовете на Джак. Изведнъж спря, бръкна в джоба му и внимателно извади руло широка залепваща лента, огледа я удивено и я върна обратно.