Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- О, госпожо Грей, какво да правя с вас? - И ме целуна по челото. Затворих очи да се насладя на допира му.
- Колко си пил?
- Защо? - Тялото му се стегна.
- Никога не пиеш твърд алкохол.
- Това е втората ми чаша. Прекарах трудна и уморителна нощ, Анастейжа. Не можеш ли да оставиш човек на мира?
- Ако настоявате, господин Грей. - Усмихнах се. - Ухаеш божествено. Спах на твоята възглавница, защото мирише на теб.
Той прокара нос по ухото ми.
- Така ли стана? Чудех се защо си се преместила. И не ми е минало!
- Знам.
Ръката му галеше гърба ми.
- И аз съм ти ядосана - прошепнах.
Ръката му спря да се движи.
- И какво съм направил, за да заслужа вашето неблагоразпо-ложение?
- Ще ти кажа по-късно, когато не гориш от гняв. - Целунах шията му. Той затвори очи и се отдаде на целувката ми, но не направи никакво усилие да ми отвърне. Ръцете му ме стиснаха здраво, почти до задушаване.
- Когато си помисля какво можеше да се случи... - Гласът му беше сломен, суров, тих.
- Всичко е наред. Добре съм.
- О, Ана! - почти проплака той.
- Добре съм. Всички сме добре. Малко поразтърсени все още, но Гейл е добре, Райън е добре и Джак вече го няма.
- Да, благодарение на теб. - Той поклати глава.
Какво? Изгледах го.
- Какво искаш да кажеш?
- Не искам да спорим за това сега, Ана.
Не разбирах. Е, може би аз исках да спорим. Но реших да не го правя. Поне вече ми говореше. Ръцете му се плъзнаха към косата ми и се заиграха с нея.
- Искам да те накажа - прошепна той. - Но истински: да те набия, да ти сритам задника.
Сърцето ми подскочи.
- Знам - прошепнах и мозъкът ми завря.
- И вероятно ще го направя.
- Надявам се да не го направиш.
Той ме стисна по-силно.
- Ана, Ана, Ана! В състояние си да подлудиш и светец.
- Може да ме обвините в много неща, господин Грей, но да се наречете „светец“?
Той най-сетне ме благослови с усмивката си. Малко ехидна, но все пак...
- Имате право, както винаги, госпожо Грей. Целуна ме по челото и се размърда.
- В леглото. Легнала си много късно. - Повдигна ме на ръце и ме сложи обратно в леглото.
- Ела при мен.
- Не. Имам да върша доста неща. - Взе чашата си. - Заспивай. Ще те събудя след няколко часа.
- Все още ли ми се сърдиш?
-Да.
- Тогава ще си легна.
- Добре. - Зави ме и пак ме целуна по челото. - Заспивай.
И може би защото бях толкова уморена от предната нощ, успокоена, че е тук, емоционално изстискана от този разговор, изпълних заповедта му, без да се замислям. Докато се унасях, се запитах защо не беше използвал традиционния механизъм за справяне с кризисни ситуации - да ми налети като звяр и да ме чука по неговия си... зловещ начин.
- Ето, портокалов сок - каза Крисчън и отворих очи. Бях спала само два часа след разговора ни, но това бяха двата часа най-качествен сън в живота ми. Събудих се освежена: пулсирането в слепоочията ми беше изчезнало. Две прекрасни гледки - портокалов сок и моят съпруг Беше по анцуг и видът му ме хвърли назад в спомените, в хотел „Хийтман“, първата сутрин, когато се събудих при него. Горнището му беше потно. Беше тренирал или може би тичал, но със сигурност не беше честно да изглежда така добре след тренировка.
- Влизам за душ - каза Крисчън и тръгна към банята.
Стана ми неприятно. Така дистанциран! Може би мислеше за
всичко, което се бе случило, или все още ми беше ядосан, или... не знам. Седнах и изгълтах сока. Беше леденостуден и освежи дъха ми. Скочих от леглото с твърдото намерение да скъся дистанцията между нас в буквалния и в преносния смисъл. Погледнах часовника. Беше осем. Съблякох тениската на Крисчън и го последвах в банята. Беше под душа, миеше си косата и аз без никакво колебание се вмъкнах при него. В момента, в който опрях тялото си до мокрия му мускулест гръб и го обвих в ръцете си, той застина, напрежение скова тялото му. Реших да не обръщам внимание на реакцията му, притиснах лицето си до гърба му, стиснах го по-силно и затворих очи. Крисчън помръдна и водата от душа ни обля, но той продължи да си мие косата. Топлата вода падаше като водопад по тялото ми, а аз продължавах да гушкам мъжа си, любовта на живота ми. Спомних си как правихме любов, как се чукахме тук, под душа, толкова много пъти и никога, абсолютно никога досега не се бе държал така... кротко. Започнах да целувам гърба му. И тялото му пак се скова от напрежение.
- Ана - каза с предупредителен тон.
- Мхм.
Ръцете ми се плъзнаха по мускулестия му корем и надолу. Той сложи ръцете си върху моите и... ме спря. Поклати глава и каза: