Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Добре, Ана. Беше толкова хубаво да се видим. Изглеждаш много по-... уверена, сигурна. Не знам. Бракът ти се отразява добре. Това е очевидно.
Лицето ми грейна. От устата на Катрин Кавана това наистина си беше комплимент.
- Така е - прошепнах и дали заради многото алкохол, или просто така, две сълзи се опитаха да избягат от очите ми. Можех ли да бъда по-щастлива? Независимо от всичкия му товар, от всичките му проблеми, от характера му, от всичките петдесета, той беше мъжът на мечтите ми. Смених бързо темата, за да задуша сълзите, да потисна сантименталния изблик.
- Беше много хубава вечер, Кейт. - Стиснах ръката й. - Благодаря ти, че ме измъкна!
Прегърнахме се. Когато тя ме пусна, кимнах на Сойър и той подаде ключовете от колата на Прескот.
- Сигурна съм, че изпълнителната госпожица Прескот е казала на Крисчън, че не съм у дома. Ще откачи - казах на Кейт. И си мислех как ще му хрумне някой сладък, приятен начин да ме накаже. Надявах се да е така.
- Защо се хилиш като идиотка, Ана? Обичаш да го ядосваш ли?
- Не, не е точно така. Но е толкова лесно да го взривиш. Но понякога наистина прекалява с контрола - отвърнах и си помислих: „Не понякога, почти винаги“.
- Да, забелязала съм - отбеляза сухо тя.
Бяхме пред апартамента на Кейт. Тя ме прегърна.
- И не ме забравяй, обаждай се! - прошепна, целуна ме по бузата и слезе от колата. Махнах й. И изведнъж ми стана мъч-но. Беше ми липсвал обикновен нормален разговор с приятелка. Беше така забавно, така отпускащо. Та аз бях толкова млада. Обещах си да се постарая да се виждам по-често с Кейт, но истината беше друга. Аз просто обичах да съм в мехурчето, с Крисчън. Предния ден бяхме ходили на благотворителна вечеря. Имаше толкова много костюмирани мъже и докарани елегантни жени и всички говореха за цените на недвижимите имоти, за икономическата криза, за потъващите борсови пазари. В смисъл беше... тъпо, скучно. А е толкова хубаво да се отпуснеш с някой на твоите години.
Стомахът ми се разбунтува. Още не бях яла. „По дяволите! Крисчън!“ Започнах трескаво да търся телефона в чантата. „Мили Боже - пет пропуснати обаждания“. И едно съобщение...
*КЪДЕ СИ ПО ДЯВОЛИТЕ?*
И един имейл.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Ядосан ли? Не знаеш какво е „ядосан“!
Дата: 26 август 2011, 00:42
До: Анастейжа Грей
Анастейжа,
Сойър ми каза, че пиеш коктейли навън, в бар, и то след като ми каза, че няма да излизаш. Имаш ли представа колко съм бесен в момента?
До утре.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Сърцето ми се сгърчи. „О, по дяволите! Настина я загазих!“ Подсъзнанието ми ме гледаше тихо и ми казваше с очи: „Кой каквото прави, на себе си го прави. Каквото си си надробила, ще си го сърбаш“. Какво си бях въобразила? Помислих дали е подходящо да му се обадя, но беше късно, може би спеше... или крачеше като обезумял. Реших, че едно кратко съобщение ще е достатъчно. Може би.
*НЕВРЕДИМА И ЦЯЛА СЪМ. ПРЕКАРАХ МНОГО ДОБРЕ, ЛИПСВАШ МИ. НЕ МИ СЕ СЪРДИ.*
Гледах телефона и чаках, исках да ми се обади, но нищо. Зловещо мълчание. Въздъхнах.
Прескот спря пред „Ескала“, Сойър слезе да ми отвори вратата. Докато чакахме асансьора, използвах възможността да го разпитам.
- По кое време ти се обади Крисчън?
- Около девет и половина - отвърна той и се изчерви.
- Защо не прекъсна разговора ми с Кейт, за да говоря с него?
- Господин Грей ми нареди да не го правя.
Свих устни. Асансьорът дойде. Пътувахме в мълчание. Изведнъж изпитах облекчение, че Крисчън го няма, че е на другия край на континента, че има цяла нощ да му мине ядът. Но от друга страна ми липсваше. Но пък имах време да измисля какво да правя.
Вратите на асансьора се отвориха.
Имаше нещо странно.
Вазата с цветята беше паднала, счупена на парчета, които се бяха пръснали навсякъде по пода, цветята бяха смазани, разпилени, водата се бе разляла. Масата беше преобърната. Мозъкът ми завря. Сойър ме сграбчи за ръката и ме издърпа в асансьора.
- Стой тук! - изсъска и извади пистолет.
Влезе във фоайето и изчезна.
Свих се от страх в ъгъла на асансьора.
- Люк! - чух да вика Райън от голямата стая. - Син код!
„Син код?“
- Хвана ли го? - викна Сойър. - Боже!
Притиснах се към стената на асансьора. Какво ставаше? Сърцето ми скочи в гърлото. Адреналинът блъскаше в цялото ми тяло. Чувах ги как говорят. След минутка Сойър се върна във фоайето, спря в локвата вода и прибра пистолета си.
- Може да влезете, госпожо Грей.
- Какво е станало, Люк?
- Имали сме гост. - Той ме подхвана за лакътя. Бях така благо-дарна за подкрепата - краката ми бяха като желе. Минахме през отворените двойни врати.