Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Добре - отвърна той с облекчение, а аз се почувствах винов-на, че съм го разтревожила.
- Къде си?
- На терминала на „Джей Еф Кей“.
- Значи току-що си кацнал?
- Да. Нали ме помоли да се обадя веднага щом кацна. Усмихнах се, но подсъзнанието ми ме изгледа накриво. „Виждаш ли, той изпълнява обещанията си!“
- Е, господин Грей, радвам се, че поне един от нас е точен и изпълнителен.
- Госпожо Грей, вашият талант да хиперболизирате няма граници. Ох, какво да те правя! - засмя се той.
- Убедена съм, че ще измислите нещо креативно. Както обикновено.
- Флиртувате ли с мен?
-Да!
Долових усмивката му.
- Трябва да затварям. И, Ана, моля те, прави каквото ти се каже. Охраната си знае работата.
- Да, Крисчън. Ще съм послушна! - Перфектно разбирах какво казва.
- Ще се видим утре вечер. Ще ти се обадя по-късно пак.
- Да ме провериш?
-Да.
- О, стига, Крисчън! - скарах му се.
- Аи ге 01г, госпожо Грей.
- Аи геуоп, Крисчън. Обичам те.
- И аз теб.
Нито един от двамата не затваряше.
- Затвори, Крисчън - прошепнах.
- После ми обяснявай как не ме командваш.
- После ти ми обяснявай как не ме контролираш.
- Моя! - каза задъхано. — И изпълнявай каквото ти се каже! Сега затвори!
- Да, сър! - Затворих и се вторачих глупаво в слушалката.
След няколко минути получих съобщение на лаптопа.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Сърби ме ръката
Дата: 25 август 2011, 13:42
До: Анастейжа Грей
Госпожо Грей,
Телефонните разговори с вас са винаги така забавни.
Наистина.
И прави каквото ти се казва!
Трябва да съм сгуриен, че си в безопасност.
Обичам те.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Честно, не ме ли командореше както си иска! Но след като го чух, цялата ми тревога се изпари. Беше пристигнал жив и здрав и, както обикновено, суетнята около моята безопасност беше на ниво. Господи, обичах този мъж! Хана почука на вратата и ме върна в реалността.
Кейт изглеждаше божествено с тесните си джинси и червения потник, напълно готова да превзема града. Когато се появих, приказваше оживено с Клер на рецепцията.
- Ана - викна тя и ме стисна в прегръдката си. После отстъпи назад и ме огледа.
- Изглеждаш точно като жена на милионер! Кой да предположи! Малката Ана Стийл! Толкова си... изтупана - засмя се тя.
Завъртях очи. Бях облечена в бледокремава права рокля, съвсем леко прибрана в талията, с морскосин колан и обувки в същия цвят.
- Така се радвам да те видя, Кейт! - Прегърнах я.
- И така, къде отиваме?
- Крисчън иска да се приберем в апартамента.
- Уф, сериозно? Не можем ли да се измъкнем за по един коктейл? Запазила съм маса в „Зигзаг“.
Отворих уста да протестирам и да обясня.
- Моля те, хайде - заскимтя тя и нацупи красивите си устни. Това с устните май го беше прихванала от Мия - никога не се цупеше така преди. Наистина ми се искаше да изпия един коктейл в „Зигзаг“. Беше толкова забавно последния път като ходихме там, а и беше близо до апартамента на Кейт.
- Само един - казах и вдигнах показалец да я предупредя.
- Само един - усмихна се тя, пъхна ръката си в моята и тръгнахме към колата, паркирана до тротоара. Сойър беше зад волана. Зад нас вървеше госпожица Белинда Прескот, ново попълнение в охраната, висока афроамериканка, която не търпеше простотии. Тепърва трябваше да свиквам с нея, защото беше изключително резервирана и студена, с подчертано професионално отношение. Не можех да кажа нищо повече за нея. Знам, че Тейлър я беше избрал. Беше облечена като Сойър - в тъмен строг костюм.
- Ще ни закараш ли до „Зигзаг“, Сойър?
Сойър се обърна, погледна ме и разбрах, че иска да каже нещо. Очевидно му бяха дадени инструкции. Колебаеше се.
- Кафене „Зигзаг“. Ще пием само по един коктейл.
Хвърлих едно око на Кейт. Беше се вторачила в Сойър. Горкият!
- Да, мадам.
- Господин Грей нареди да ви приберем до апартамента — каза сурово Прескот.
- Но господин Грей не е тук - озъбих се аз. - Към „Зигзаг“, моля.
- Да, мадам - отвърна Сойър и погледна Прескот, която предпочете да си държи устата затворена.
Кейт ме изгледа смаяно. Не можеше да повярва на очите и ушите си. Свих устни и вдигнах рамене. Е, добре, бях станала малко по-агресивна отпреди. Тя кимна и колата си запроправя път през трафика. Вечерта едва настъпваше.
- Знаеш ли, че допълнителната охрана подлудява Грейс и Мия
- каза тя между другото.
Едва не се задуших от изненада.
- Не знаеше ли? - попита Кейт недоверчиво.
- За кое?
- Охраната за цялото семейство е утроена. Даже не утроена, много повече от утроена.