Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Наистина ли?
- Не ти ли е казал?
- Не. - Изчервих се. „По дяволите, Крисчън!“ - А знаеш ли защо?
- Заради Джак Хайд.
- Заради Джак Хайд? Мислех, че се опитва да навреди само на Крисчън. - Не можех да си поема дъх. „Защо не ми е казал?“
- И това от понеделник - допълни Кейт.
„От миналия понеделник? Хм... разпознахме го в неделя. Но защо цялото семейство?“
- Откъде знаеш?
- От Елиът.
„Ами да, разбира се!“
- Крисчън не ти е казал, нали?
- Не. - Изчервих се пак.
- О, Ана, това не е никак хубаво.
Въздъхнах. Както винаги Кейт беше успяла да забие пирона точно в челото ми. С парен чук.
- Знаеш ли защо? - попитах. „Щом той не иска да ми каже, Кейт ще ми каже“.
- Елиът каза, че било заради някаква информация в компютъра на Хайд, когато е работел в СИП.
- Шегуваш ли се? - Ядосах се. Как така тя знаеше толкова много, а аз - нищо!
Вдигнах поглед. Сойър ме гледаше в огледалото за обратно виждане. Светофарът светна зелено и той потегли. Вдигнах пръст към устата си да предупредя Кейт да мълчи. Тя кимна. Очевидно Сойър също знаеше. Но не и аз.
- Как е Елиът? - попитах, за да сменя темата.
Кейт се ухили глуповато и ми разказа всичко, което трябваше и не трябваше да знам.
Сойър спря пред „Зигзаг“, Прескот излезе и отвори вратата. Изскочих навън, Кейт се изниза след мен. Тръгнахме към входа, хванати за ръце, а Прескот вървеше след нас със страховито изражение. Сойър отиде да паркира колата.
- Откъде Елиът познава Гиа? - попитах и отпих от второто ягодово мохито.
Барът беше малък и уютен. Не ми се тръгваше. С Кейт не можехме да се наприказваме. Бях забравила колко е хубаво да съм с нея. Беше страхотно да усетя свободата, да съм навън, да се отпусна в нейната компания. По едно време мислех да пусна съобщение на Крисчън, но после се отказах. Щеше само да кипне и да ме накара да се прибера веднага като непослушно дете.
- О, не ми говори за тая кучка - каза Кейт с пяна на устата.
Реакцията й ме разсмя.
- Какво се смееш, Стийл?
- И аз мисля същото за нея.
- И ти ли?
- Да. Беше се пуснала на Крисчън.
- Имала е нещо с Елиът. - Кейт нацупи устни.
- Наистина ли?
Тя кимна и устните й се свиха в патентованата Катрин Кавана гневна физиономия.
- Било е съвсем за кратко. Миналата година, мисля. Тя е жена, която се цели към върха на социалната стълба. Нищо чудно, че е хвърлила око на Крисчън.
- Крисчън не е свободен. Казах й да го остави на мира или ще я уволня.
Тя зяпна от изненада, после кимна гордо и вдигна чашата си да ме поздрави. Успях да я впечатля.
- Госпожо Анастейжа Грей, страхотно постижение!
Чукнахме се.
- Елиът има ли пистолет?
- Не, той е твърдо против употребата на оръжия - каза Кейт и разбърка третото си питие.
- И Крисчън. Мисля, че това е под влияние на Грейс и Карик.
- Главата ми започваше да ми се замотава.
- Карик е добър човек - каза Кейт.
- Обаче искаше предбрачен договор - казах тъжно.
- О, Ана - тя хвана ръката ми през масата, - той просто се грижи за детето си. А и двете знаем, че на челото ти има татуировка „Търся богат мъж“. - Усмихна се, аз й се изплезих и двете се засмяхме.
- Мила, зряла госпожо Грей - каза Кейт усмихнато и ми прозвуча като Крисчън. - Един ден ти ще направиш същото за сина си.
- За сина ми? - Дори не се бях сетила, че децата ми ще са богати. По дяволите! Нямаше да им липсва нищо! Нищичко! Трябваше да се обмисли, но не сега.
Погледнах към Прескот и Сойър. Бяха седнали на отделна маса недалеч от нас, гледаха ни през навалицата в бара и пиеха минерална вода.
- Дали да не хапнем нещо? - попитах.
- Не, да пием.
- Защо ти се пие толкова?
- Защото не те виждам често. Не предполагах, че ще се омъжиш за първия, който ти завърти главата. - Пак нацупи устни.
- Честно, омъжи се толкова набързо. Даже мислех, че си бременна.
- Всички мислеха, че съм бременна - засмях се аз. - Но нека не започваме пак този разговор. Моля те! И искам да ида до тоалетната.
Прескот ме придружи. Не каза нищо. Не се и налагаше. Тялото й излъчваше негодувание, като смъртоносен изотоп.
- Не съм излизала, откакто се омъжих. - Говорех на затворената врата на тоалетната. Беше много неприятно. Знаех, че докато пишкам, тя стои от другата страна на вратата и слуша. И какво? Джак Хайд ще се появи в бара ли? И какво по-точно ще търси тук? Както винаги Крисчън преиграваше.
- Късно е, Кейт. Да тръгваме.
Беше десет и петнайсет. Бях обърнала четвъртото си ягодово мохито. Алкохолът със сигурност беше започнал да си казва думата - усещах топлина, замайване. „Какво толкова. В крайна сметка Крисчън ще го преживее. Все някога“.