Последният довод на кралете [bg]

— Предполагам, уважаемите лордове са чували за Карми дан Рот? — От надигналия се от обществената ложа шепот стана ясно, че името не е непознато. — Тя беше много близка с крал Гуслав V на младини. Много, много близка. Дотолкова, че забременя. — Вълната от шепот се вдигна отново. — Аз винаги съм имал особен сантимент към Съюза. И неизменно през годините се грижех за добруването му, независимо от почти пълната липса на благодарност в замяна. — Лицето на Баяз се намръщи за секунда, докато поглеждаше към Висшия съвет. — Ето защо, когато въпросната дама умря при раждането, аз взех незаконния син на краля под свое попечителство. Оставих го за отглеждане в благородническо семейство, където да получи подобаващи грижи и образование, в случай че един ден нацията се окаже без наследник. И сега постъпката ми се оправдава като напълно благоразумна.

— Лъжи! — изкряска някой. — Лъжи?

Но който и да беше викащият, не получи подкрепа, защото в надигналите се след него гласове имаше по-скоро любопитство.

— Син на краля?

— Незаконен син?

— Карми дан Рот ли каза той?

Чували са историята и преди. Слухове може би, но познати. Достатъчно, че да ги накарат да се заслушат. После ще преценяват дали ще е в техен интерес да повярват в тях.

Но лорд Брок не се отказа.

— Долна фалшификация! Нужно е повече от слухове и догадки, за да разубедите този съвет! Покажете ни, ако можете, този незаконен син, така наречени Първи магус! Да видим магията ви!

— Няма нужда от магия — усмихна се ехидно Баяз. — Синът на краля в момента е тук, в тази зала. — Думите му предизвикаха смаяни възгласи от обществената ложа, изумление у заседателите в камарата и пълно сащисване у членовете на Висшия съвет и техните сътрудници. Всички очи бяха приковани в показалеца на Баяз, който сочеше към стената. — Това е самият полковник Джизал дан Лутар!