Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Ослепителната светлина се смали до бяла точка. Очертанията на червените и оранжевите петна се оцветиха в зелено и синьо.
— Чакай малко. Мисля, че видях нещо.
Около района с формата на кратер имаше серия тъмни точки, разположени в съвършен кръг по периметъра с диаметър километър и половина.
Мик преброи дупките и усети, че стомахът му се свива. Тялото му се обля в студена пот. Той грабна дневника на баща си, прелисти страниците и намери датата 14 юни 1997 година.
Вторачи се в снимката на триметровата кръгла фигура в средата на платото Наска. В очертанията й бе намерил автентичната карта на Пири Рейс, запечатана в контейнер от иридий. Преброи двайсет и три линии, излизащи от рисунката, досущ слънчеви лъчи. Последната изглеждаше безкрайна.
Около чудовищната дупка в морското дъно имаше двайсет и три тъмни точки.
— Какво има, Мик? Добре ли си? — Доминик превключи подводницата на автопилот и погледна монитора. — Какво представляват тези точки?
— Не знам, но същата схема е издълбана и на платото Наска преди хиляди години.
— Не са еднакви. Ти сравняваш линии, издълбани в пустинята, с кръг от тъмни дупки в морското дъно…
— Двайсет и три дупки. Двайсет и три линии. Мислиш, че това е случайно съвпадение?
— Успокой се, умнико. Ще се отправя към най-близката дупка и ще я разгледаме отблизо.
„Морски жълъд“ намали скоростта и застана над тъмна дупка с диаметър шест метра, от която излизаха мехури. Доминик насочи единия от фаровете към отвора. На светлината се видя огромен тунел, спускащ се надолу под ъгъл четирийсет и пет градуса.
— Какво ще кажеш?
Мик се взря в дупката и отново изпитата познатото чувство на страх.
— Не знам.
— Предлагам да я изследваме.
— Искаш да влезем в тази дупка?
— Нали затова дойдохме. Мислех, че искаш да разкриеш загадката на предсказанието на маите.
— Не и по този начин. По-важно е да отидем в Чичен Ица.
— Защо? — попита Доминик и помисли: „Той е уплашен“.
— Спасението се намира в пирамидата на Кукулкан. Единственото, което ни чака в тази дупка, е смъртта.
— Да, но аз не зарязах седем години учене и не рискувах да ме хвърлят в затвора, само за да можеш да вървиш по следите на някакво тъпо предсказание. Тук сме, защото семейството ми и аз искаме да разберем какво се е случило с Из и приятелите му. Не те обвинявам за смъртта на баща ми, но след като заради теб предприехме това малко приключение, трябва да го довършиш докрай.
Доминик натисна кормилото надолу и подводницата се отправи към центъра на тунела. Мик се хвана за стълбата. В „Морски жълъд“ отекна свистене.
— Звукът идва от стените на тунела — каза Доминик. — Вътрешният пласт, изглежда, играе ролята на нещо като гигантска гъба. Мик, вляво от теб има сензор с надпис спектрофотометър…
— Виждам го. — Той активира системата. — Ако правилно разбирам показанията, газът, който се процежда от тази дупка, е чист кислород.
В кабината се чу тракане, което се засили, докато подводницата се спускаше все по-надолу. Мик се приготви да каже нещо, но „Морски жълъд“ изведнъж се стрелна напред, рязко увеличавайки скоростта си.
— Хей, намали…
— Не съм аз. Повлече ни някакво течение. — В гласа й прозвуча паника. — Външната температура се повишава, Мик. Мисля, че сме всмукани в кратер с лава!
Мик се вкопчи в стълбата. Стъклата на уредите започнаха да вибрират от пулсиращите звуци.
Миниподводницата стремглаво се спускаше в дупката.
— Мик! — извика Доминик. Губеше контрол върху управлението. Светлините угаснаха. Обви ги мрак.
Доминик почувства, че се задушава в очакване на удара, който щеше да разбие подводницата. „О, Господи, ще умра. Моля те, помогни ми…“
Мик вкопчи ръце и крака в стоманената стълба. „Не се съпротивлявай. Остави го да се случи. Нека безумието свърши…“
Подводницата започна да се върти, сякаш бе попаднала в гигантска центрофуга.
Разнесе се силен гръм.
17.
Мексиканският залив
2150 метра под повърхността
Непрестанното туптене в главата принуди Мик да отвори очи.
Тишина.
Лежеше по гръб, затрупан с димящи отломки от счупените уреди. В кабината беше влажно и тъмно, с изключение на слабата светлина на оранжевото контролно табло, проблясващо някъде в далечината. В гърлото на Мик се процеждаше някаква топла течност, която го задушаваше.