Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Нищо.
„Ако греша за херметизирането, и двамата ще умрем още сега.“ Мик обмисли възможностите си за избор, после опита пак, като бутна с рамо капака от титан. Люкът изсъска, освободи се от гумения предпазител и се отвори.
Мик излезе от подводницата и се покатери по корпуса, после затвори капака. Изправи се и си удари главата в скалата отгоре.
Наведе се, потърка удареното, огледа се и видя, че се намира в огромна камера с формата на поничка, осветена от аварийния фар на подводницата. Носът й беше заклещен между две извити двуметрови остриета, досущ ветропоказатели. На светлината на фенерчето се видяха десетина перки като на вятърна мелница.
„Знам какво е това — гигантска турбина. Сигурно сме били всмукани надолу по шахтата на отдушника. Вече не се чува тракане. Подводницата е блокирала въртенето на перките и е задръстила турбината и шахтата.“
Той слезе от „Морски жълъд“ и стъпи на хлъзгава метална повърхност. „Но къде е водата?“
И в следващия миг тежко падна по гръб, изохка от болка, после вдигна глава.
На светлината на фенерчето видя шуплест черен гъбовиден материал, който покриваше цялата средна част на тавана. На главата му паднаха капки морска вода.
Стана, протегна ръка и с изненада установи, че шуплестият материал е изключително ронлив. Извади ножа и изкърти няколко парчета скала, напоена с морска вода.
Някъде вдясно отекна свистене на въздух. Мик се хвана за горната част на една от металните перки и освети тавана.
Звукът идваше от широка метър и двайсет шахта в тавана над следващата перка на ротора. Тъмният тунел се извисяваше почти вертикално и водеше нагоре.
Мик се изкатери по стоманената стена и застана под отвора. Лъхна го гореща струя въздух.
„Шахта на отдушник?“
Придвижи се до следващата перка на турбината и я възседна.
Внимателно докосна тавана, изправи се, изтегли се нагоре в тъмния тунел и запълзя. После се претърколи на една страна, облегна се на стената и протегна крака към противоположната страна на цилиндъра. Погледна нагоре и видя огромен тунел, извисяващ се под ъгъл седемдесет градуса в мрака.
„Няма да е лесно…“
Притискайки гръб и крака в стената на шахтата, започна да се промъква нагоре. Дланите му се изпотиха, охлузените му пръсти едва се задържаха по хлъзгавата метална повърхност.
За двайсет минути изкатери двайсет и петте метра до върха. Но там цареше мрак и нямаше изход.
Удари главата си в стената и изстена от отчаяние. Уморените мускули на краката му започнаха да треперят. Мик усети, че се плъзга, протегна ръце и изпусна фенерчето.
„По дяволите…“
Чу как фенерчето се счупи.
„Ако не внимаваш, ще го последваш.“
Мик бавно извади газовата запалка и една от факлите и в няколко минути безуспешно се опитва да я запали.
Вторачи се в запалката, която имаше газ, но отказваше да запали. „Не можеш да запалиш огън, без да има кислород, тъпако.“
Мик пое дълбоко въздух, извади дихателната тръба от устата си и пусна към запалката струя кислород. Лумна огън и факлата за момент се запали.
Розовата светлина озари нещо като два малки маркуча, свързани с хидравличен механизъм. Мик ги сряза с ножа. От маркучите изтече гореща тъмносиня течност, която опръска неопреновия му костюм. Той лапна дихателната тръба и натисна капака с глава.
Люкът се открехна един-два сантиметра.
Мик се надигна и пъхна пръсти в пролуката, после се покатери на нещо като метална решетка, затвори люка и се свлече на колене и лакти. Тялото му трепереше от изтощение. Маската на лицето му се замъгли от горещината, която го заслепи.
Устата му пресъхна. Мик махна маската, избърса сълзите от зачервеното си лице и погледна нагоре.
„Боже господи…“
Седна. Вече не можеше да контролира треперещите си крайници. Беше зашеметен. Мислите препускаха в главата му толкова бързо, че не можеше да се съсредоточи върху нищо. Тялото му се обля в пот от непоносимата жега. Сърцето му биеше като обезумяло.
„Намирам се в ада…“
Бе се озовал в огромно яйцевидно помещение. По стените пълзяха тъмночервени пламъци, които се издигаха на талази и изчезваха в мрака горе.
Не, там не беше тъмно. На десетки метри над главата му, в средата на бездната, бавно и в посока, обратна на часовниковата стрелка, се въртеше миниатюрна спирална галактика — ослепително ярък изумруденозелен водовъртеж от енергия, досущ космическо ветрило.