Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Това не са само истории. След като Кукулкан умрял, маите избили десетки хиляди от хората си. Мъже, жени и деца били принесени в жертва в кървави ритуали. Мнозина били заведени на върха на пирамидата на Кукулкан, където изтръгнали сърцата от гърдите им. Девствениците били отвеждани по старото стълбище към свещения кладенец и там прерязвали гърлата им и после ги хвърляли в кладенеца, за да умрат. Храмовете в Чичен Ица са украсени с черепите на мъртвите. Маите живели мирно в продължение на хиляда години. Нещо трябва да им е повлияло, за да започнат изведнъж да се избиват.
— Според дневника на баща ти маите били суеверни и са вярвали, че жертвоприношенията ще предотвратят края на света.
— Да, но е имало и друго влияние — култът към Тецкатилпока, което също е оказало въздействие за жестокостите.
— Нищо от всичко това не доказва съществуването на злото. Хората се избиват, откакто прадедите ни са слезли от дърветата. Испанската инквизиция е убила хиляди. Хитлер и нацистите са изпратили в газови камери шест милиона евреи. В Африка непрекъснато избухва насилие. Сърбите избиха хиляди хора в Косово…
— Точно това имам предвид. Човекът е слаб и позволява свободната му воля да бъде покварена от външно въздействие. Доказателствата са навсякъде.
— Какви доказателства?
— Покварата се разпространява сред най-невинните членове на обществото. Децата използват свободата си да избират, за да вършат жестокости. Съзнанието им не може да проумее разликата между доброто и злото, реалността и фантазията. Преди няколко нощи гледах по Си Ен Ен репортаж за десетгодишно момче, което занася в училище автоматичното оръжие на баща си и убива две деца, защото се заяждали с него. — Очите му отново се насълзиха. — Десетгодишно хлапе, Доминик.
— Светът е болен…
— Точно така. Светът ни наистина е болен. Структурата на обществото е проядена от злокачествено влияние, досущ рак, и ние не го търсим там, където трябва. Шарл Бодлер е казал, че най-голямата хитрост на дявола е да ни убеди, че не съществува. Усещам, че влиянието на злото се засилва и приближава, а порталът в галактиката се отваря с наближаването на зимното слънцестоене.
— Ами ако злото присъствие не се появи след три седмици? Какво ще правиш тогава?
Мик изглеждаше озадачен.
— Какво искаш да кажеш?
— Никога ли не ти е хрумвало, че може би грешиш? Мик, ти си посветил целия си живот на разкриването на загадката на маите и на спасението на човечеството. Съзнанието и самоличността ти са повлияни от идеи, внушени от родителите ти, и са подсилени от травмата, която си преживял и която продължава да ти влияе в сънищата ти. Не е нужно да съм Зигмунд Фройд, за да ти кажа, че присъствието, което усещаш, е в теб.
Очите на Мик се отвориха широко.
— Какво ще стане, когато зимното слънцестоене дойде и отмине и всички още сме живи? Какво ще правиш с живота си тогава?
— Аз… Не знам. Мислил съм за това, но не съм си позволявал да се задълбочавам. Страх ме е, че ако го направя, ако се замисля да водя нормален живот, ще отклоня вниманието си от онова, което наистина е важно.
— Най-важното е да изживееш живота си пълноценно. — Доминик го хвана за ръката. — Мик, използвай гениалния си ум, за да се вгледаш в себе си. Мозъкът ти е промит още в детството. Родителите ти са те обрекли да спасиш света, но всъщност ти се нуждаеш от спасение. През целия си живот си гонил бели зайци като Алиса и сега трябва да те убедим, че Страната на чудесата не съществува.
Мик лежеше по гръб и гледаше небето. Думите на Доминик отекваха в ушите му.
— Разкажи ми за майка си, Мик.
Той преглътна и се прокашля.
— Тя беше най-добрата ми приятелка, учител и другар. Всичко в детството ми. Докато Джулиъс прекарваше седмици наред, изследвайки пустинята Наска, мама ми даваше топлота и обич. И когато почина…
— Как умря?
— От рак на панкреаса. Поставиха й диагнозата, когато бях единайсетгодишен. Към края й станах болногледач. Тя губеше сили и линееше. Ракът я разяждаше жива. Четях й, за да отвличам вниманието й от болката.
— Шекспир?
— Да. Любимата й пиеса беше „Ромео и Жулиета“. „Смъртта изпи меда на твоя дъх — но тя над твойта хубост няма власт“6.
— Къде беше баща ти през цялото това време?
— Къде другаде, освен в пустинята Наска?
— Близки ли бяха родителите ти?
— Много. Казваха, че са сродни души. Когато умря, мама отнесе в гроба си сърцето на татко. И част от моето.
6
Превел Любомир Огнянов. — Б.пр.