Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Видя ли нещо?
Той свали бинокъла от очите си.
— Още не. На какво разстояние сме от брега?
— На около осем километра. — Доминик му даде чай. — Искам да те питам нещо, Мик. Спомняш ли си, когато в клиниката ме попита дали вярвам в злото? Какво имаше предвид?
— Попитах те дали вярваш и в Бог.
— От религиозна гледна точка ли ме питаш?
Той се усмихна.
— Защо психиатрите винаги отговарят на въпроса с въпрос?
— Предполагам, защото искаме да сме ясни.
— Исках само да знам дали вярваш в съществуването на висша сила.
— Вярвам, че някой ни наблюдава и докосва душите ни на някакво висше измерение на съществуване. Сигурно изпитвам потребност да вярвам, че е така, защото тази мисъл е успокояваща. А ти?
Мик се вгледа в хоризонта.
— Мисля, че притежаваме духовна енергия, която съществува в друго измерение, където можем да отидем само когато умрем.
— Не бях чувала подобно описание на рая. А злото? Вярваш ли в Дявола?
— Дяволът, Сатаната, Велзевул, Луцифер. Какво значение има името? Ти каза, че вярваш в Бог. Твърдиш ли, че Божието присъствие ти влияе да бъдеш добър човек?
— Ако съм добър човек, това е защото аз съм избрала да бъда такава. Вярвам, че на човешките същества е дадена свободата да избират.
— И какво оказва въздействие върху избора им?
— Обичайните неща — семейният живот, обкръжението, приятелите, околната среда и жизненият опит. Всички имаме определени наклонности, но в крайна сметка способността да разбираме какво ни се случва ни позволява всеки ден да взимаме решения. Ако искаш да разделиш тези решения на добри и лоши, хубаво, но все пак съществува свободен избор.
— Говориш като истински психиатър. Но нека да те попитам нещо, госпожице Фройд. Ами ако не избираме свободно, както мислим? Ако светът около нас влияе на поведението ни по начин, който не виждаме и не разбираме?
— Какво имаш предвид?
— Ами например луната. Като психиатър, ти си запозната с въздействието й върху психиката.
— Ефектът на луната е противоречив. Ние я виждаме, следователно въздействието й върху психиката ни може да е самовнушение.
— Усещаш ли движението на луната? А на Земята? Докато разговаряме, тя се върти в космоса със скорост седемдесет и седем километра в секунда. Усещаш ли това?
— Какво искаш да кажеш?
— Около нас стават неща, които възприятията ни не могат да доловят. Но тези неща съществуват. Ами ако оказват влияние върху способността ни да преценяваме кое е добро и кое лошо? Мислиш, че притежаваш свободна воля, но какво всъщност те кара да вземеш решение? Когато те попитах дали вярваш в злото, имах предвид злото като невидимо присъствие, чието съществуване замъглява преценката ни.
— Не съм убедена дали следя мисълта ти.
— Какво кара един младеж да стреля с картечен пистолет „Узи“ по съучениците си? Защо отчаяна майка заключва детето си в колата и я бута в езеро? Какво кара мъж да изнасили доведеното си дете… или да удуши любимата си?
Очите му се насълзиха.
— Мислиш, че има зла сила, която влияе върху поведението ни?
— Понякога мисля, че… усещам нещо.
— Какво?
— Присъствие. Сякаш от някакво висше измерение се протягат ледените пръсти на злото. И когато изпитвам това усещане, изглежда, стават ужасни неща.
— Мик, единайсет години си бил затворен в изолатор. Нищо чудно, че чуваш гласове…
— Не чувам гласове. По-скоро е нещо като шесто чувство. — Той потърка очи.
„Това пътуване може да се окаже голяма грешка. Мик се нуждае от помощ. Може би е пред прага на нервна криза“ — Доминик изведнъж се почувства изолирана.
— Мислиш, че съм психопат…
— Не съм казала такова нещо.
— Не, но го мислиш. — Той се обърна и я погледна. — Древните маи са вярвали в доброто и злото като физическо присъствие. Смятали са, че великият им учител Кукулкан е бил прогонен от зла сила, бога на ацтеките Тецкатилпока, Димящото огледало. Тецкатилпока можел да прониква в душите на хората, да ги мами и да ги кара да вършат жестокости.
— Мик, всички тези неща са фолклор. Баба ми разказваше същите истории.