Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— По кой път вървеше? — попита Уолт.
Крабтрий стреснато го погледна.
— По този път — каза той и посочи с ръка. — Ийст Форк. В посока към магистралата.
— А ти къде беше тръгнал по това време? По среднощ?
— Не знам. Не помня. За цигари, предполагам. От „Маунтин Вю“. — Имаше предвид магазинчето на бензиностанцията.
— Добре.
— Та влиза тя в колата и аз направо се уплаших! Роклята й е парцал. Лицето й е подпухнало, като размазано от бой. Лявата й гърда се показва от роклята, обаче на нея почти не й прави впечатление. Напъхва я обратно и ме поглежда с празен поглед, тръпки да те побият. Тогава започвам да си мисля, че е замаяна, защото някой я е ударил лошо по главата или нещо подобно. Преживял съм го с майка ми… Затова се отказвам да питам накъде да карам и поемам направо към болницата.
— Ти си я закарал до болницата?
— Оставих я отпред, да. Мислех да вляза с нея, ама какво щеше да стане с мен, а? Щеше да започнеш да ме разпитваш. Което и правиш в момента. И никой нямаше да ми повярва, както и ти не ми вярваш. Такава ми е орисията. Никой не ми вярва, така че си казах, майната му. Оставям я отпред и да се оправя.
— Ти си идвал до къщата ми онази вечер, нали? — каза Уолт. — На задната веранда.
— Не съм бил аз. — Твърде бърз отговор, с вперени в земята очи.
— Искаше да ми кажеш за Кайра ли?
Момчето беше готово да говори. Изгаряше от желание да каже всичко и да му олекне. На по-спокойно място, при други обстоятелства. Крабтрий вдигна поглед към патрулната кола и искрата в погледа му угасна. Запали цигара. Моментът беше отминал.
— Не ми оставяш избор, Тейлър — каза Уолт.
— Заклевам се, не съм аз. Не съм я пипнал с пръст, шерифе.
— Не е казано, че ще обвинят теб за това. Обаче ми трябва още информация. Каза ли ти нещо? Някакво име?
Крабтрий смръщи поглед. Дръпна дълбоко от цигарата и димът потъна в дробовете му.
— Изглеждаш уплашен, Тейлър. Много уплашен. От мен? От вероятността да влезеш в затвора? Или от нещо друго?
Крабтрий дълго мълча, преди да отговори:
— От нещо друго.
— Обвинение в изнасилване оставя петно за цял живот. Хората ще лепят плакати по стълбовете около къщата ти и ще те избягват като чумав.
Крабтрий трепна при споменаването на думата „изнасилване“. Очите му се присвиха; той нямаше представа за това. Уолт усети невероятно облекчение. По лицето му плъзна неволна усмивка, но той побърза да я прикрие с опакото на ръката си.
— Дрън-дрън. — Крабтрий отново зашари с поглед наоколо. Или се страхуваше да погледне Уолт в очите, или се чудеше как да избяга.
— Не си го и помисляй! — каза шерифът.
— Кое?
— Каквото и да си си наумил.
— Е, ще ми слагаш ли белезници или не? — Той протегна ръце напред.
— Съдействай ми, Тейлър.
Крабтрий впери поглед в Уолт.
— Да ти го начукам! И на теб, и на скапаните плакати!
— Моля те! — настоя шерифът.
— Хайде, върши си работата — каза Крабтрий.
41.
Стръмният планински склон се губеше в обятията на гъстата, непроходима гора; тъмната кора на дърветата се открояваше на фона на искрящия от белота сняг. По отъпканата от дивеча пътека се носеше моторна шейна. Воят й цепеше тишината, а изпод гъсеничните й вериги хвърчаха буци лед и замръзнали животински изпражнения. Досадното ръмжене на двигателя й утихна и бавно потъна в далечината.
По същия маршрут се издигаше и величествена ела, белязана от гръмотевица четири десетилетия по-рано. Дънерът бе разцепен надве чак до основата, с диаметър около метър и двайсет, и макар едната половина от дървото да бе мъртва, другата бе осеяна с млади клони, устремени към небето като снопове стрели. Почернелият, V-образен процеп в дънера на елата изглеждаше като врата на индианска колиба и бе достатъчно широк, за да мине човек през него. Точно това направи и Марк Ейкър няколко часа по-рано, и то без да се отклонява от дивечовата пътека и без да оставя отпечатъци по снега, които биха могли да разкрият скривалището му.
Напъха се в цепнатината и се озова в кухината на дървото, върху постеля от сухи листа, половин метър под снежната покривка. Ейкър се бе заровил в листата, използвайки ги както за изолация, така и за прикритие. Прекара най-студените часове от нощта в неспокойна дрямка, свил колене към гърдите си. Събуди го бръмченето на моторната шейна, дразнещо слуха му като досадно насекомо. Машината профуча покрай скривалището му и Ейкър осъзна, че поне засега бе в безопасност. И макар да имаше нужда да възстанови силите си, скоро трябваше отново да се раздвижи, ако искаше да спаси краката си от измръзване. По някое време щеше да се наложи да се отклони от отъпканата пътека и да поеме през дълбокия сняг, рискувайки да разкрие маршрута си на своите похитители.