Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Две изщраквания. Подкреплението беше на път към него.
Две минути по-късно шерифът изгуби търпение да ги чака. Напомни си, че Крабтрий е просто едно хлапе.
Заобиколи колата, запъти се към караваната и долепи ухо до вратата. Ако момчето се измъкнеше през прозореца от другата страна или през люка на покрива, Уолт щеше да съжалява, че не е изчакал. Но въпреки това похлопа на вратата.
— Крабтрий! Шериф Флеминг е. Отвори вратата, ако обичаш!
Караваната се размърда леко и ресорите й проскърцаха.
— Крабтрий! — извика високо Уолт. — Не бъди глупав!
Вратата се отвори.
— Дръж ръцете си така, че да ги виждам.
Крабтрий носеше сини джинси и същата дочена риза, с която беше облечен и в гаража на Елби. По ръцете си имаше мазни черни петна, а косата му бе в пълен безпорядък. В насинените му очи се четеше презрение и недоверие.
— Какво има?
— Излез навън — каза Уолт и отстъпи назад. — Добре… Сега застани с гръб към мен и подпри ръце върху караваната. — Шерифът сръчно го претърси за оръжие. — Добре. — Той прибра обратно беретата в кобура си и накара Крабтрий да се обърне с лице към него.
— Не знам нищо за никакви хора, които се опитват да вербуват други хора за нещо си.
— Не става въпрос за това — каза Уолт.
Крабтрий сви рамене.
— Познаваш ли едно момиче — млада жена — на име Кайра Тулевич?
— Аха.
Признанието му изненада Уолт. Крабтрий бе от ония хлапета, които отричаха всичко.
— Откъде я познаваш?
— От училище. От улицата.
Отново запръска дъжд. Уолт не му обърна внимание. Крабтрий погледна на два пъти към небето и шерифът успя да огледа обезобразеното му лице.
— Добре я познаваш, така ли?
— А, не! Просто знам коя е. Нямам допирни точки с такива като нея.
— Като нея? Какво искаш да кажеш, че е по-голяма, че е твърде красива, какво?
— Богата — отвърна той. — В училище е така: ние и те. Сещаш се.
— Кога я видя за последен път?
Крабтрий се поколеба, преди да отговори:
— Не знам.
— Знаеш ли какво ще направим, Тейлър? Ще извикаме екип криминалисти от Бойси да огледат колата ти. Гледал ли си „От местопрестъплението“? Нещо такова. Пускат прахосмукачка в колата. Вземат отпечатъци. Правят снимки. Търсят косми и влакна, които да се свържат с Кайра Тулевич. Включително и калта по колата. Всички тези улики — някои от които дори не се виждат с просто око — ще се стоварят отгоре ти като цял тон тухли. Това ли искаш?
Крабтрий не го слушаше. Уолт проследи погледа му: по Ийст Форк Роуд насам се движеха два пикапа, а далеч зад тях, на около километър и половина разстояние от караваната — полицейска кола. Подкреплението му.
Уолт реши да се възползва.
— Времето ти изтича. Кога за последен път видя Кайра Тулевич?
Крабтрий върна погледа си върху суровото лице на Уолт.
— Когато я видях за последно, едва я познах. Никога не бях я виждал толкова издокарана. — Очите на момчето отново се стрелнаха към приближаващата се патрулна кола.
— Не й обръщай внимание — рече Уолт и даде инструкции на колегите си да спрат.
Колата отби встрани от пътя.
— Значи си я видял?
— Нали това казах, пак ли да повтарям? — Крабтрий звучеше изнервено. — Вървеше… край пътя…
— Вървеше? По кой път?
— И аз спрях да… е, сещаш се…
— Нека приемем, че не се сещам — каза Уолт.
— Качи се. Обаче беше много зле.
— Ти как разбра?
— Ами просто беше зле. По дяволите, шерифе. Не знаеш ли какво значи зле?
— В какъв смисъл зле?
— Надрусана. Яко надрусана. Едва ме позна. Почти не можеше да стои на краката си. В такъв смисъл зле. Брутално зле.
— Пияна ли беше?
— Не. По-зле. Надрусана. И пияна също, но тотално гипсирана. Изобщо не знаеше къде се намира. И аз й викам: „Качвай се“. И тя се качва, ама така, сякаш се кефи. Разбираш ли? Че ме вижда. И аз направо не мога да повярвам, че се случва. Питам я: „Къде да те карам?“. А е късно… и аз не знам колко късно, по среднощ.