Правилата на измамата

Към обичайния екип, състоящ се от Миер, Крайчек и Зайлер, се бе присъединил и Клаус Харденберг, следовател от отдела за финансови престъпления. След няколкоминутни закачки решиха да се нарекат „специален отряд“, въпреки ограничения си състав. Така по-лесно щяха да оправдаят дългото си отсъствие пред съпругите си, без да им се налага да навлизат в подробности за случая.

Фон Даникен не сметна за нужно да ги ласкае, че са най-добрите хора в отдела му.

— Да започнем с въпросите — каза той и придърпа един стол и за себе си. — Искам да чуя всичко, което ви тревожи.

И въпросите заваляха. Кой, според него, е убил Ламерс? Каква е връзката между Ламерс и Блиц/Китаб? Ако Китаб е бивш ирански военен, защо не проверят дали приятелските служби имат някаква информация за него в архивите си? Съществуват ли други доказателства, освен признанията на Валид Гасан, които да го свързват с Блиц/Китаб и Ламерс? Имали ли са представа за дейността на Гасан по време на пребиваването му в Швейцария месец по-рано?

Кое летище е най-вероятната мишена? Ами онзи американец Рансъм? Къде се вписва той в цялата схема? Какви мотиви е имал да убие двамата полицаи в Ландкарт? Възможно ли е да е убил и Ламерс в същия ден, в който е загинала и съпругата му?

И накрая, един въпрос, формулиран по различен начин от всеки един от присъстващите — защо, по дяволите, Марти не спираше да се държи като твърдоглаво магаре?

Фон Даникен нямаше отговор на нито един от въпросите им и неговата неосведоменост ясно подчертаваше пукнатините в основата на разследването. Нямаха никаква представа нито за заговора, нито за участниците в него.

Изводът беше един — имаха твърде много работа за вършене и твърде малко време на разположение.

Фон Даникен разпредели запитванията в четири основни теми. Финансиране. Комуникации. Оперативно разследване. Транспорт. Той щеше да се заеме с проучването на финансирането. Благодарение на опита си като член на Комисията за холокоста, имаше куп познанства и връзки, както и неколцина приятели в банковите среди.

— Ще започнем с вила „Принчипеса“ — обяви той. — Очевидно не става въпрос за някой бордей за заселници в Хамбург. Трябва да разполагаш с доста пари, за да обитаваш този район.

Задачата му се състоеше в това да открие кой е отдал къщата под наем, за какъв период от време и откъде са постъпвали плащанията. Важно беше да разберат къде се намират банковите му сметки. Това можеше да се окаже основната им нишка. Ако Фон Даникен успееше да разбере откъде Блиц е управлявал бизнеса си, щеше със задна дата да проследи прехвърляните по сметките суми и да открие откъде са идвали и накъде са били насочвани впоследствие. Така парите щяха да ги отведат както до източника — организацията или правителството, финансиращо операцията — така и до съучастница те на Блиц.

Клаус Харденберг щеше да работи заедно с него, съсредоточавайки вниманието си върху кредитните сметки. Фон Даникен му възложи да изиска извлечения за разходите на Блиц, Ламерс и Рансъм за една година назад. Така щяха да се сдобият с безценна информация за ежедневните им занимания, която да им послужи като пътна карта за местонахождението им през последните дванайсет месеца.