Правилата на измамата

— Предавам се — казва Джонатан и прокарва ръце по бедрата й, гърдите й. Усеща възбуда. — Кажи ми ти.

— Ще ти подскажа. Voulez–vous coucher avec moi? — Акцентът й е ужасен. Нещо като френски с пензанско произношение.

— Нали току–що го направихме. Поне аз така си мисля.

Ема клати глава.

— Ah, oui, oui — продължава тя. — Uh, Je t’aime. Pepe le pew. Magnifique…

— Обичаш Пепе льо Пю? Сега вече съм сигурен, че съм се оженил за откачалка.

— Non, non. Fromage. Duck a l’Orange. Patisserie.

— Нещо френско ли е? Разбрала си, че съм абониран за „Гид Мишлен“?

Ема пляска с ръце, очите й грейват. Топло.

— Um… Croix Rouge… Jean Calvin… Fondue — продължава да бърбори весело.

Изведнъж Джонатан се сеща. Тя говори за писмото от Световната здравна организация. Кратка бележка от началството с предложение за работа в управлението в Женева. — А, това ли? — разочаровано отронва той.

— Леле, колко си невъзмутим — тя се търкулва до него. — Защо не си ми казал? Това е страхотна новина.

— Наистина ли?

— Нека отидем. Заслужаваме го.

— Женева означава административна работа. Ще бъда заклещен зад някое бюро.

— Това е повишение — възразява ентусиазирано Ема. — Ще поемеш ръководството на антималарийната кампания за Близкия изток и Северна Африка.

— Аз съм лекар. Предполага се, че трябва да лекувам.

— Няма да е завинаги. Освен това, малко промяна в темпото ще ти се отрази добре — настоятелно говори тя.

— Женева не е промяна в темпото, а промяна в професията.

— Ще гледаш на работата си от друг ъгъл, това е всичко. Помисли си само колко много ще научиш. Освен това, ще изглеждаш много сладък в костюм — притваря замечтано очи Ема.

— Аха, и докато се усетя, ще си ме записала и в някой голф клуб — недоволства Джонатан.

— Мислех, че всички лекари обичат голф.

Той я поглежда съвсем сериозно. Сигурен е, че има и нещо друго.

Ема се подпира на лакът и признава, че от известно време не може да понася сегашния си живот.

— Искам да се храня в ресторант с бяла покривка на масата. Искам да пия вино от чиста чаша. Искам да облека рокля и да се гримирам. Странно ли ти звучи?

— Ти в рокля? Невъзможно. — Джонатан отмята чаршафа и става от леглото. Няма желание да води този разговор. Нито сега, нито когато и да било. — Съжалявам, но зад бюро не сядам.

— Моля те — казва Ема. — Поне си помисли.

Той се обръща и поглежда към съпругата си. Лицето й е загрубяло и загоряло от непрекъснатото излагане на слънцето и вятъра. Буйната й огнена грива неусетно се е превърнала просто в рошава коса без блясък. Раната на брадичката й още не е зараснала.

Поне си помисли…

В Женева щяха да имат много свободни утрини. Време да безделничат. Време да си имат бебе, а не само да говорят за това. И разбира се, катеренето. Шамони е на два часа път с кола на север от Женева. Бернер Оберланд — два часа на изток. Доломитес — на юг.