Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Влакът бавно потегли.
Остана загледана след него, докато светлините му потънаха в мрака. После тръгна към бюфета на гарата. Заведението имаше вид на закусвалня и беше доста посещавано, предимно от бизнесмени, разпускащи с бира или кафе след работа на път за вкъщи. Седна на маса до прозореца и запали цигара.
Сервитьорът пристигна и тя си поръча уиски. Двойно, per favere. После изпи питието на един дъх. Обади се по телефона на съпруга си. Побъбриха си за клюките покрай Световния икономически форум, после му каза, че се прибира в Давос около един часа след полунощ.
— Джонатан е добре — добави тя. — Много е разстроен, разбира се, но не го показва горкичкият. Такъв си е… Не, не е определил дата за опелото все още.
Масата се разклати и срещу нея се настани блед мъж със стегната фигура. Симон изненадано го погледна.
— Опасявам се, че мястото е заето — каза тя, притискайки с ръка слушалката. — Пълно е със свободни маси наоколо.
— Обичам да седя до прозореца.
— Пол, трябва да тръгвам. Влакът ми е тук. Чао, скъпи. — Симон пусна телефона си в чантата и за пръв път погледна директно към мъжа срещу себе си. Имаше тъжни очи и бледа до прозрачност кожа. Не можа да издържи на пронизващия му поглед повече от няколко секунди. — Да, гледката не е лоша — отвърна тя. — Но повече я харесвам през лятото.
— През лятото съм в Цюрих.
Симон плъзна през масата лист хартия.
— Шофира черен мерцедес — каза тя. — Временни номера. Пътува за Гопенщайн. Ще вземе товарния влак за автомобили през планината. Каза ми, че иска да хване този в 10:21 часа за Кандерстег.
Призрака разгледа добре листа, после го скъса и го изхвърли в пепелника.
— А оттам?
— Цуг. Няма как да го изгубиш. На врата си носи проследяващо устройство.
— Това ще улесни нещата. — Призрака драсна клечка кибрит и запали парченцата хартия.
— Какво смяташ да правиш? — попита тя.
Той не отговори. Симон се почувства глупаво. Яд я беше, че даде израз на загрижеността си.
— Носи куфарче — продължи тя с по-твърд глас. — Вземи го. Не забравяй да потърсиш и преносимата памет. Устройството е скрито в гривна, която е на дясната му ръка. И спазвай дистанция — добави тя. — Виждах те през цялото време от къщата на Блиц дотук.
— Не съм бил аз. Чаках на паркинга.
— Сигурен ли си?
Черните му очи я пронизваха.
— Спазвах инструкциите — тихо отвърна той.
— Много добре — кимна Симон. — А! И още нещо… Въоръжен е.
Призрака се надигна от мястото си.
— Това няма значение.
Симон се сниши на стола си, запали нова цигара и се загледа през прозореца в тъмнината.
39.
Джонатан напусна пределите на Аскона, но не последва крайпътните табели на изток за Лугано, Аироло и тунела Сен Готар — надежден маршрут, който щеше да го отведе до крайната му цел за не повече от три часа. Пое към планината, също като предишната нощ.
Използва вградената система за сателитна навигация в колата и избра името на града, за който пътуваше. Маршрутът веднага се появи на екрана. Гласовата команда му нареди да завие наляво след шестотин метра. От четири, платната станаха две и езерото започна да се отдалечава от погледа му. Пътят мързеливо залъкатуши нагоре. Хълмовете се губеха под надвисналите облаци. Поройният дъжд бързо се превърна в суграшица и яростно заблъска по предното стъкло.
Куфарчето на Блиц лежеше на пода до него. Замисли се за съобщението до Ева Крюгер за приключването на Проект ТАР. Бележката звучеше безобидно, ако ТАР не се споменаваше и в информацията от преносимата памет в гривната на Ема. Припомни си логото на компанията, изписано с готически шрифт. ЦИАД. Кой се обажда?, беше попитал Хофман. В гласа му се долавяше не толкова ярост, колкото откровена уплаха.
Кой, наистина? Джонатан се питаше същото. Цялото това шикалкавене го измъчваше неимоверно. Заговорът. Лъжите. Измамата. Колко време вече продължава това? — искаше му се да попита Ема. Кога започна всичко? Колко пъти си ме лъгала? И най-вече: Как съм могъл да усетя нищо?