Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
От чувството за сигурност и спокойствие, което изпита за кратко в хотела, не бе останала и следа. Отново се чувстваше напрегнат и отново трябваше да се крие. С нетърпение очакваше да започне да приема новото си положение на беглец по-спокойно. Сега се чувстваше изключително неуверен. Сякаш виждаше примката, спускаща се към главата му, усещаше грубото, здраво въже около шията си и твърдия възел, притискащ тила му.
Дали и Ема се бе чувствала така, чудеше се Джонатан, докато гледаше тъмната фасада на къщата и безупречната розова градина отпред. Дали бе успяла да свикне с непрекъснатия страх да не я разкрият? С тревогата, че във всеки един момент земята под краката й може да се разтвори и да се озове в капан?
Мерцедесът си стоеше на същото място, на трийсетина метра от къщата на Блиц. Джонатан погледна още веднъж към полицейската кола, слезе от тротоара и прекоси улицата. С периферното си зрение забеляза, че полицаят излиза отвътре. Джонатан се насили да забави крачка, махна му и усмихнато поздрави. Мъжът го огледа продължително и чак тогава отвърна на поздрава му. После влезе обратно в колата.
Джонатан отключи мерцедеса с дистанционното, настани се зад волана и запали двигателя. Подмина полицая и зави надясно по съседната улица. Две пресечки по-нататък спря, за да вземе спътничката си.
— Е, много бързо се справи — похвали го Симон и се намести удобно в седалката.
— Пред къщата е паркирал един полицай. Махнах му за поздрав.
— Какво? Господи, мисля, че си роден да се занимаваш с това.
— Грешиш.
Поеха по криволичещия път, влязоха в града и завиха към железопътната гара. На два пъти забеляза, че в далечината го следват чифт ксенонови фарове. Помоли Симон да провери дали наистина е така. Тя се загледа през задния прозорец и обяви, че не вижда жива душа. Щом Наближиха железопътната гара, Джонатан още веднъж погледна в огледалото за обратно виждане, ала фаровете вече ги нямаше.
Спря колата в дъното на паркинга.
— Трябва да се разделим — каза той. — Може би вече знаят и за теб.
— Преиграваш. Откъде би могъл да знаеш?
— Симон — въздъхна той и снижи глас. — Когато си с мен, не мога спокойно да върша това, което трябва.
Тя сведе поглед към скута си.
— Какво толкова ще спечелиш, ако се разделим? — Когато той не отговори, тя вдигна глава и впери поглед в него. — Моля те, послушай съвета ми. Напусни страната при първа възможност. Намери си адвокат. После, ако се налага, се върни.
Той хвана ръката й.
— Поздрави Пол от мен. Ще се видя и с двама ви, щом се върна в Женева.
— Тревожа се за теб.
— Кажи една молитва — усмихна се Джонатан.
— Не знам дали ще е достатъчно.
— Тогава ми пожелай късмет.
— Глупчо. — Симон поклати глава, наведе се към него и силно го прегърна. — Искам да вземеш това. Ще те пази. — Свали от врата си медальон на кожена връвчица и го сложи в дланта му. — Свети Кристофър. Покровител на пътешествениците.
— Но аз вече не съм светец.
— Станахме двама.
Джонатан погледна медальона и го сложи на врата си.
— Довиждане.
— Adieu.
Симон тръгна през паркинга, а Джонатан остана загледан след нея. Стори му се, че когато стигна до гарата, вдигна ръка и избърса сълза от лицето си.
38.
Симон Ноаре намести дамската чанта на рамото си и влезе в железопътната гара. Десетина души чакаха влака, пръснати по перона. През напречните греди на козирката свистеше леден вятър, който я пронизваше до кости. Пъхна ръце в джобовете си и се запъти към мониторите с разписанието на влаковете.
„Поне опитах“, каза си тя. Направи всичко, което бе по силите й, за да го предупреди. Независимо от това, не успя да го отклони от плана му. Джонатан беше добър човек. Не заслужаваше да страда заради действията на съпругата си. Симон се запита дали собственият й мъж би направил толкова много за нея. Едва ли. Пол не беше добър човек. Точно затова се бе омъжила за него.
Влакът, пристигащ по разписание в 8:06 часа, шумно навлезе в гарата. „Регионал Експрес“ с два локомотива и двайсетина вагона с маршрут от Локарно до Регенсбург. Спирачките изскърцаха и машината спря на перона. Хората започнаха да слизат. Докато спътниците й се качваха, Симон не спираше да се оглежда наоколо. Накрая се качи и тя. Купето за пушачи бе почти празно. Тя обаче продължи нататък и мина през междинната врата в съседния вагон за непушачи. Там също имаше свободни места. Не им обърна внимание. Очите й не се отлепяха от прозорците. Джонатан не се виждаше никъде. Стигна до края на вагона, отвори външната врата и скочи на перона.