Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Ти трябва да откриеш микробуса „Фолксваген“, в който Гасан е натоварил пластичния експлозив в Лайпциг. Готов съм да се обзаложа, че с него транспортират и „търтея“. Намерим ли возилото, ще се доберем и до нашите хора.
Кратка инструкция за изключително сложна задача. Харденберг се прокашля и кимна. Без да обели и дума, стана и напусна стаята. Никой и за секунда не допускаше, че се прибира вкъщи. Нито една държавна агенция, за коли под наем или продажба на автомобили не работеше в момента, но Харденберг щеше да прекара нощта на бюрото си, обмисляйки най-добрата стратегия за атака веднага щом отворят офисите си на сутринта.
И накрая, но не на последно място, дойде ред на Макс Зайлер. Неговата задача бе двойна. Първо, използвайки паспортите на Ламерс като отправна точка, трябваше да огледа всички гранични печати, поставяни при влизане и излизане, и да направи подробен списък на честите му пътувания. В същото време щяха да помолят големите авиокомпании да издирят в пътническите си манифести имената на Ламерс, Блиц и Рансъм, както и всичките им известни псевдоними, за последните дванайсет месеца. Проучването на Зайлер едва ли щеше да спомогне за откриването на „търтея“. Но можеше да се окаже много полезно за набавяне на голяма част от доказателствата, нужни за повдигане на обвинение срещу хората, финансиращи подготовката на атентата.
Фон Даникен отмести стола си и се изправи.
— Да се залавяме за работа.
41.
Гопенщайн — разположен на хиляда и петстотин метра надморска височина и с население от три хиляди души — се гушеше в прегръдката на долината Лоч. Градчето нямаше претенции нито за историческа слава, нито за живописност. Ако някой изобщо беше чувал за него, то бе единствено заради факта, че там се намираше крайната южна гара на 12-километровия железопътен тунел, минаващ през Лочберг. Той свързваше северния кантон Берн с кантона Вале в южна посока.
Построената през 1911 г. реликва имаше само една линия за движение и не разполагаше с авариен тунел, каквато бе обичайната практика в по-съвременното строителство. Разширяваше се единствено в двата си края, където линиите ставаха две, но само за около километър. Тази старина обаче имаше огромно значение. Всеки товарният влак превозваше през планината над две хиляди коли, камиони и мотоциклети.
След като плати билета на стойност двайсет и франка, Призрака спря автомобила в зоната за изчакване. Маркировката разделяше асфалта на ленти, номерирани от едно до шест. Първите две вече бяха запълнени с коли и камиони. Служител в светеща оранжева жилетка го насочи към третата лента.
Влакът чакаше. Вместо пътнически вагони имаше открити платформи с навеси от метални пръчки за защита от природни стихии. Дългата им редица потъваше в непрогледния мрак. Заприлича му на една великолепна, сърдита, гигантска змия, подала главата си от входа на пещера…
Погледна часовника си. Оставаха девет минути до тръгването на влака.
Призрака се взря в огледалото за обратно виждане и видя Рансъм да влиза по алеята на разстояние три коли зад него. Тупна с длан по волана — нещата вървяха по вода…
Отвори жабката, извади пистолета си и прикрепи заглушителя. После го положи на седалката до себе си. Свали мускалчето от врата си. Прошепна молитвата си бавно и със страст, докато съзнанието му долавяше глухите удари на тъпаните от тропическите гори. Намаза куршумите един по един с отровата. Уверен, че душата на поредната му жертва няма да го преследва от отвъдното, Призрака зареди пистолета си.
Оставаше му само да чака.
Светна зелен сигнал. Двигателите заръмжаха. Стоповете примигнаха. Автомобилите бавно започнаха да пъплят към товарните вагони. Лентите от дясната му страна опустяха. Колата пред него потегли. Джонатан се придвижи напред и стъпи на платформата. Продължи да следва колата пред себе си вагон след вагон, в посока към локомотива. От двете страни се издигаше нисък парапет, а от навесите висяха табели с надписи, уведомяващи водачите да дръпнат ръчната спирачка и да не напускат автомобила по време на движение.
Фаровете осветяваха тясното пространство. Имаше чувството, че е напъхан в цевта на пушка. Натисна спирачките на мерцедеса. Намираше се в началото на вагона на около метър от колата пред него. Шофьорите изгасяха двигателите. Светлината в тунела угасна и настана мрак.