Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Минутите течаха една след друга. Влакът се разклати и тръгна, потръпвайки като надигащо се от сън животно. Ритмичното потракване по траверсите ставаше все по-бързо. Планината ги притискаше все по-плътно в прегръдката си. Пред погледа му зейна огромната паст на притихналия тунел. Ушите му заглъхнаха от промяната в налягането. Влакът ускори ход и потъна в непрогледната тъмнина…
Джонатан държеше очите си отворени, ала не виждаше нищо. В съзнанието му бавно изплува лицето на Ема. Гледаше го през рамо.
— Следвай ме — каза тя.
Ехото на гласа й го изпълни целия. Той вдигна рязко глава и стреснато отвори очи. Погледна часовника си — беше задрямал за пет минути. Побърза да се разсъни и светна лампичката над главата си.
Извади от куфарчето документацията за „Цуг Индустриал“. ЦИАД. За пореден път прочете съобщението от Хофман до Ева Крюгер относно ТАР. … трябва да бъде приключен до 11-ти февруари. Нещо в тази дата не му даваше мира. 11-ти беше след четири дни. Тогава се сети. Ема трябваше да замине за Копенхаген за двудневна регионална среща на „Лекари без граници“. За пръв път бе принуден да оценява действията й под лупа. Наистина ли бе възнамерявала да пътува за Дания, или си е била наумила нещо друго? Нещо организирано предварително от Блиц или Хофман, или пък някоя друга личност от паралелния й живот.
Насочи вниманието си към лъскавата брошура на компанията. От вътрешната страна на корицата имаше снимка на кокетна триетажна административна сграда с долепена до нея фабрика. Разлисти останалите фотографии изобразяващи внушителни сребристи машини с изправени до тях работници, потънали в сериозен разговор.
„Цуг Индустриал“ е основана през 1911 г. от Вернер Щуц като компания производител на прецизни оръжейни цеви, гласеше кратката фирмена история. До началото на 30-те, господин Щуц разширява дейността и добавя към продуктовата линия леко и тежковъоръжение, както и първите масово произвеждани стоманени крила за нуждите на авиацията. Тъкмо навреме, помисли си Джонатан. Точно когато половината свят ще се стреми да заграби колкото се може повече оръжие. Поредната история на успеха, повторила се безброй пъти през потъналия в кръв двайсети век. Както се очертаваше, подобна съдба грозеше и новото столетие.
Отвори брошурата на последната страница и се загледа в цифрите. Годишен оборот — 55 милиона. Печалба — 6 милиона. Служители — 478. Истински пари в огромни количества.
Колкото повече четеше, толкова по-голям гняв го изпълваше. Без съмнение ЦИАД бе реално съществуваща законна фирма. Как тогава в списъка на служителите й фигурираше жена с измислена самоличност.
В този момент някой рязко почука на прозореца му.
Джонатан подскочи на седалката си и обърна глава наляво.
Трябваше му някаква кърпа. Призрака не предполагаше, че ще бъде толкова тъмно. Блясъкът от изстрела щеше да се види от поне десет коли назад. Той порови из чантата с багажа си и измъкна отвътре черна тениска. Разкъса я и уви парчето плат около заглушителя. Преди да излезе от автомобила си, прикрепи торбичката над отвода за изхвърляне, за да улови празните гилзи.
Отвори внимателно вратата, измъкна се и я остави леко открехната до завръщането си. Приведе се в тясното пространство до предпазния парапет и погледна назад. Въздухът в тунела беше леден и влажен. Покрай него, на една ръка разстояние, профучаваха каменните плочи на стената. Мерцедесът стоеше през три коли зад неговата. Автомобилите помежду им тъмнееха — явно шофьорите си почиваха. Лампата в купето на Рансъм обаче беше включена. Четеше някакви документи, осветен като на театрална сцена.
Все така приведен, Призрака тръгна нататък. Мина покрай едната кола, после покрай следващата. Погледна часовника си. Девет минути след тръгването на влака. Служителят на гишето за билети го бе уведомил, че ще прекосят тунела за петнайсет минути. Впери поглед в Рансъм. Светлината в купето беше проблем. Не искаше да забележат тялото, преди да са стигнали до Кандерстег. Мобилните телефони имаха обхват в тунела. Някой можеше да се обади в полицията.
Приклекна.
Изчака една минута. После отново тръгна.
Заобиколи последната кола и се прехвърли на другата платформа. Мерцедесът беше в началото на вагона. Тук нямаше предпазен парапет и Призрака трябваше да внимава да не се подхлъзне. Направи още една крачка и се подпря на предната броня. Изправи се до шофьорската врата. Освободи предпазителя и почука с пистолета си по прозореца.