Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Джонатан Рансъм погледна право към него.
Призрака натисна спусъка.
Джонатан се взря през прозореца. Отвън имаше нещо някаква сянка, силует… Очите му се разшириха от уплаха. Към челото му бе насочен пистолет.
Заслепи го внезапен блясък.
Сепна се и извърна глава встрани. Разнесе се звук като от хрущене на пясък. После още веднъж. Джонатан обърна очи към тайнствения силует. Отново огнен език облиза стъклото. Куршумите удряха в прозореца, но не успяваха да го пробият…
Стъклото беше бронирано.
Той не можа да реагира навреме. Вратата се отвори и през процепа се подаде ръка. До бузата му се опря дулото на пистолет.
Джонатан отметна инстинктивно глава назад и сграбчи китката. Насочи я нагоре точно преди поредният куршум да пробие тавана. Стисна китката с двете си ръце и я изви надолу. Погледна към вратата и мярна очертанията на лице. Свъсен поглед, хладнокръвно изражение…
В този момент влакът навлезе в разширения участък към края тунела. Стената от дясната му страна изчезна и пред погледа му се ширна гледка, подобна на подземна пещера. В далечината примигваха светлини. Наближаваха гарата в Кандерстег.
Килърът едва успя да отскубне китката си. Джонатан хлопна вратата и я заключи. Тъмният силует потъна в мрака. Джонатан запали двигателя. Ала къде да отиде? Напред или назад бе невъзможно, а не можеше да стои и да чака да го застрелят. Натисна клаксона и включи фаровете. Ксеноновите лъчи обляха колите пред него в кристално синкава светлина. Едва сега забеляза, че между вагоните нямаше предпазни парапети. Разделяше ги напречна верига, дълга около два метра.
Влакът излезе от тунела. Железопътната линия се насочи наляво, плътно покрай перона за разтоварване. Джонатан включи на скорост, завъртя волана и натисна педала на газта. V-образният 12-цилиндров двигател мощно тласна колата напред. Бронята скъса предпазната верига и автомобилът се стовари на перона. Предното стъкло се покри с мокър сняг.
Джонатан се приведе напред и затърси опипом лоста управление на чистачките. Пред погледа му изникнала тъмните очертания на някакво препятствие. Най-после успя да открие това, което търсеше, и чистачките се раздвижиха. Само на десетина метра пред него стърчеше вестникарска будка. Завъртя рязко волана и на косъм успя да избегне удара.
Продължи по товарната рампа към паркинга и спря на червения светофар, регулиращ достъпа към магистралата. Далеч зад него проскърцаха спирачките на влака. Свалянето на колите от платформите още не беше започнало.
Светофарът светна в зелено.
Джонатан зави по магистралата и пое направо, оглеждайки се за най-близкия изход, като внимаваше да не превишава ограничението за скоростта. Десетина минути по-късно вече се носеше по тесния път, който го отвеждаше все по-далеч от магистралата. Увери се, че никой не го следва, отби встрани и угаси двигателя. Вдигна очи към огледалото за обратно виждане. Отсреща го гледаше един беглец. Дишаше учестено и се чувстваше замаян, сякаш всеки момент щеше да повърне.
Не за пръв път стреляха по него. Веднъж, докато работеше в полева болница в Либерия, попадна в престрелка между две воюващи фракции. Беше в операционната. Ампутираше гангренясал крайник вследствие на рана от мачете. Дори и сега, след изминалите седем години, ясно виждаше себе си с триона в ръка, докато куршумите се забиваха във варосаните циментови стени. Отвън се носеха обичайните викове и писъци. Много добре помнеше мъжкия глас, който крещеше: Cachez-vous vite. Ils vont nous tous tuer. „Скрийте се бързо. Ще избият всички ни“. Но никой в операционната не помръдна. Дори когато един от изстрелите вдигна във въздуха системата за венозно вливане.
Загледа се в страничното стъкло до себе си. Нямаше мрежа от пукнатини, нито дупки. Само три драскотини с формата на звездички. Прокара пръсти по повърхността му. Нямаше дори вдлъбнатина. Удивително, помисли си той, чудейки се как е възможно парче стъкло да отблъсне куршум, изстрелян от упор. Вероятно не беше стъкло, а някакъв вид пластмаса. Каквото и да беше, харесваше му. И то дяволски много. Пъхна пръста си в пробитата в тапицерията на тавана дупка, но не успя да открие куршума.
Отпусна се на седалката и се замисли за надвисналата над главата му опасност. Беше прекрачил някаква граница. Може би когато избяга от полицията в Ландкарт или когато реши да открие Готфрид Блиц. Това нямаше значение. Той вече не беше опечаленият съпруг, опитващ се да научи нещо повече за двойствения живот на съпругата си. За потайните и занимания. Той беше станал част от това… каквото и да бе то.