Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Може да се откажат — вметна Юнус. — Бог е велик.
— Бог ли? Знаеш ли, сладурче. Бог има друга планета точно като нашата. Там има друга Тобико и друг Йона. Приличат на нас, но това не сме ние, защото как може да сме ние, при положение че сме тук, долу, нали така?
Момчето слушаше внимателно, но думите му убягваха като пясък между пръстите. Никога дотогава не бе чувал някой да оспорва Аллаха и по причина, която остана неясна, се натъжи.
— Мама казва, че Бог ни обича.
— Обича ли? — Тобико се задави, сякаш думата й беше заседнала на гърлото. — Любовта е мимолетно нещо, зайче. Извинявай, че ти съобщавам лошата новина, но Бог ни е забравил.
Очите на момчето се смалиха, после се разшириха отново. То се взря в ръцете си, като мърмореше нещо неразбираем сякаш повтаряше молитва. След пороя от думи и с известно закъснение Тобико го чу да казва като далечно ехо:
— Но аз няма да го направя никога. Никога няма да те забравя.
През следващия час Капитана начерта плана си върху черна дъска, открадната от едно училище наблизо. През повечето време беше странно муден, сякаш замаян, но щом подхвана тирадата си, гласът му забумтя с нова сила. Каза, че след като полицията нападне сградата, всички те ще се качат на тавана, където били складирали боеприпаси като за малка армия. Леглата на втория етаж и масите на третия бяха обърнати на една страна и бяха направени на барикади. Обитателите на къщата смятаха да дадат отпор, толкова яростен, че британските медии да се почувстват длъжни да дойдат и да го отразяват. Докато журналистите разпращат снимки на съпротивата от мястото на събитието, младежи от цял свят ще да започнат да задават въпроси за бруталността на общината. Накрая, за да спаси положението, правителството ще нареди на общината да спре с действията и скуотърите ще победят.
— Жестоко, човече! Това ще бъде нашата Парижка комуна — заяви Богарт, а запаленият джойнт висеше от устните му само на крачка от коктейлите „Молотов“.
— Е, комуната е имала доста кървав завършек — предупреди Иги Поп.
Юнус се опита да не се тревожи излишно, но знаеше, че ако сега полицията щурмува сградата и той остане обсаден с незаконните обитатели, майка му сигурно ще получи инфаркт. Трябваше да се махне оттук, и то час по-скоро. Ако това беше война, тя не беше негова. Каквото и да представляваше властта, Юнус не искаше да я замерва с бутилки и камъни. Но колкото и да беше объркан, не отиде никъде. Като коте, нуждаещо се от топлина, остана до жената, която обичаше, и продължи да приготвя боеприпаси, да слуша разкази за революцията, да яде пуканки с хашиш и да пее Rebel, Rebel22.
За щастие на момчето, сблъсъкът, от който се опасяваше, не се състоя онзи следобед. Случи се три дни по-късно, когато Юнус беше на училище, а скуотърите вече се бяха уморили да чакат. Въпреки всички репетиции бяха заварени неподготвени и макар да дадоха храбър отпор, до няколко часа бяха арестувани всичките.
Повечето щяха да бъдат освободени ден-два по-късно, след щателна полицейска проверка и яко конско как човек трябва да се държи в обществото. През това време общината побърза да докара строители, които сковаха около къщата висока ограда. После зачакаха нареждане да съборят стените, вратите, спомените.
Кехлибарената наложница
Село на река Ефрат, април 1973 година
Джамила въртеше чукалото в хаванчето и намачкваше шафрана, ален като рубин. Това бяха последните й запаси и тя не знаеше кога ще набави нови. На привършване бяха и други съставки. Риганът, естрагонът, сребристият очеболец, дяволският нокът. Щеше да се наложи да ходи няколко пъти до планината, включително и при контрабандистите. Но напоследък й се искаше все по-малко да напуска дома си, освен ако не е за спешен случай или раждане, което си беше същото.
Беше прекарала цялата сутрин в избата, беше работила и размишлявала. Тук беше нейното светилище, нейното убежище, мрачно усойно помещение с размери четири на пет метра, без прозорци и само с малък отвор в горния край на стълбите, наподобяващ врата на въгледобивен рудник. И по четирите стени, от пода до тавана, имаше дъсчени рафтове. По пода бяха наслагани стъкленици, буркани и шишета с най-различни размери и цветове. Билки, дървесна кора, дъхави масла, семена, подправки, минерали, змийска кожа, рога на животни, изсъхнали насекоми, стотици съставки, които използваше за отвара и мехлеми. Притихналото помещение се проветряваше през четири отвора под различен ъгъл, по-тесни и от къртичини. Въпреки това се носеше тежка, земна, остра миризма, която Джамила вече не долавяше. Ако обаче тук влезеше чужд човек, от миризмата щеше да му се завие свят. Малко вероятно бе това да се случи. Досега тук не беше влизал никой, освен нея. И никога нямаше да влезе.
22
Rebel, Rebel — Бунтар, Бунтар(англ.). — Песен на Дейвид Бауи, издадена през 1974 г. — Б.р.