Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Преди да обмислят нашия план, може и да опитат други начини за залавяне на Скелин. — Гол забарабани с пръсти по стола. — Ако нямат желание да работят с Крадец.
— И да нямат желание, едва ли няма да им хареса да го използват като примамка — изтъкна Сери.
Гол се засмя.
— Така си е.
— Ако искат да пробват плана ни… — Сери се замисли. — Мисля, че трябва да сме готови за тях. Трябва да сме заложили капана.
— Няма ли да е просто загуба на усилия, в случай, че решат да не работят с нас?
— Че какво друго имаме да правим? — Сери въздъхна. — Намираме се точно под Гилдията. Това ни дава предимство. Ще ми се… Ще ми се да имаше начин да вкарам Скелин право в ръчичките им, независимо дали Гилдията го иска или не.
— Капан и за Скелин, и за тях.
— Капан, който ще привлече вниманието им, когато — и само когато — Скелин дойде да души наоколо.
Очите на телохранителя блеснаха.
— Сещам се за нещо. То със сигурност ще привлече вниманието на магьосниците. — Той се замисли. — Трябва да ида до града да взема някои неща. И ще трябва да го заложим на някое здраво място, за да не се погребем случайно. Тук долу има ли такова място?
— Мисля, че се сещам. — Сери взе фенера. — Ела с мен.
Гол се изправи, без дори да изпъшка, и излезе след Сери от стаята. „Радвам се, че толкова бързо се излекува — помисли си Сери. — Когато съм с него и Аний, се чувствам два пъти по-стар. Ако някога си върна предишния живот, ще се заобиколя с разни раздразнителни старци, за да се чувствам по-млад.“
Той поведе Гол по коридора. Скоро стигнаха до стаите, където Сери се бе натъкнал на Аний и Лилия. Гол взе фенера от ръката му и влезе в първата, огледа здравите тухлени стени и сводестия таван.
— Това тук е в много по-добра форма от стаята, в която живеем — каза телохранителят. — Защо не отседнем тук?
— Аний ги намери съвсем наскоро. — Освен това тук имаше нещо, което го притесни и накара сърцето му да бие ускорено. Когато Гол свали фенера, светлината му се отрази в една прашна, счупена чиния. Сери вдигна парчетата. Върху едното бе отпечатан символът на Гилдията. Той потрепери, връхлетян от спомени. „Това ли е стаята, където някога ме беше заключил Фергън? Не можах да я огледам хубаво. Дни наред живях в мрак“.
— Това е близо до сградите на Гилдията. По-бързо можем да избягаме, ако се наложи, а и за Лилия ще е по-лесно да ни посещава. Да си преместим нещата тук — каза Год.
Сери въздъхна, прогони спомените и неудобството си и кимна.
— Добре, но нека да изберем друга стая. Тази е едва първата. Хубаво ще е да бъдем предупредени малко по-рано, ако някой се приближава.
Когато последният от робите, които носеха храната, напусна стаята, Тайенд погледна към Денил.
— Сега, когато Лоркин вече е далеч, какво ще правиш с нежелания ни гостенин?
Денил погледна към храната и изгубил апетит, въздъхна. Той обгради себе си, Тайенд и Мерия с бариера, за да не може никой да чува разговора им.
— А ти какво предлагаш? — попита в отговор магьосникът.
След фалшивото отвличане бе минал цял ден. Сави редовно източваше енергията на шпионина. Тъй като тя бе главната робиня в кухнята, никой от останалите не намираше за странно, че само тя имаше правото да влиза в единия от кухненските складове.
— Виждам само два изхода — или да го убием, или Сави да си тръгне.
Денил съвсем изгуби апетит.
— Тъй като второто не е възможно, остава ни само един избор.
Мерия се намръщи.
— Но независимо дали кралят се престори, че шпионинът му е роб или признае, че не е, вие ще сте нарушил закона.
Тайенд кимна.
— По-добре да си наказан за унищожаване на кралска собственост, отколкото за убийство. Може би трябва да го направиш да изглежда като инцидент.
„Защо трябва аз да го направя? — помисли си Денил. — Защото имам най-висок пост в дома. Всъщност Тайенд не е ли по-висш от мен, като посланик на цяла държава?“
— Ако Сави убие мъжа чрез черна магия, ще бъде ясно, че никой от нас не го е направил — предложи Мерия.
— Но ще стане ясно, че наблизо има Изменник — изтъкна Тайенд.
— Но тя може да блокира разчитането на съзнания, нали?
— Ако кралят знае, че никакъв роб не е влизал в Дома, и е твърдо решен да открие кой е Изменникът, той може да накара да ги измъчват всичките.