Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Сърцето му подскочи, когато разбра, че е собствената му верига.
За миг се поколеба дали да не си пробие път навън с магия, но се спря. „Където и да се озовеш, все ще има Изменници — каза си той. — Те ще те открият. Ще те освободят“.
Очевидно работата, за която щеше да го използва сачаканецът, беше опасна, но Лоркин винаги можеше да се защити с магия. „Поне никой от останалите роби няма да рискува живота си“.
— Ела — каза каруцарят, хвана Лоркин за крака и го дръпна. Лоркин се надигна и прескочи краката на останалите роби, които седяха между него и отворената врата. Наложи се да скочи от каруцата на земята и веригите на краката му попречиха да запази равновесие. Той се стовари по лице на земята.
„Поне си спестих унижението да се хвърлям по очи на земята пред новия си собственик“.
— Остани там — рече надменният глас.
Мъжът изчака каруцата да се отдалечи, преди да заговори отново. Но Лоркин успя да се огледа и видя други двама роби, които стояха до сачаканеца.
— Ставай. Върви след мен.
Лоркин се подчини. Веригите дрънчаха и ограничаваха крачките му. Сачаканецът и двамата роби минаха през малка порта и се озоваха в малък двор. Там ги очакваше Друг роб с голям чук в ръка.
— Отърви го от тези неща — нареди сачаканецът.
Робът му посочи една пейка. Лоркин седна и послушно протегна крака към мъжа. След няколко разтърсващи точни удара веригите паднаха от глезените на магьосника.
Сачаканецът наблюдаваше с отегчено изражение. След това махна с ръка на Лоркин да го последна и тръгна към сградата. Двамата влязоха в банята и ги обгърна влажен, ароматен въздух. Мъжът му посочи купчината дрехи, струпани върху един дървен стол.
— Измий се и се облечи. Не се бави. Не разполагаме с много време.
Лоркин погледна назад и видя, че двамата едри роби не са ги последвали в сградата. Сачаканецът се усмихна без капчица надменност и излезе от помещението. Останал сам, Лоркин се загледа след него.
„Тук нещо не е наред“.
Когато се приближи до стола, магьосникът вдигна най-горната дреха от купчинката. Сърцето му подскочи, после замря и той се ухили.
Това бяха семплите, удобни дрехи на Изменник.
Глава 14
Нова промяна в плана
— Желая ви безопасно пътуване — каза Наблюдателят Ортън и каретата напусна двора на Крепостта. Стената над главата му бе осеяна с множество малки прозорци, които гледаха към Сачака, някои — ярки квадратчета светлина, други — тъмни и почти невидими. Сония продължи да гледа към сградата, докато тъмнината не я погълна.
След това угаси малкото кълбо светлина, което се рееше под тавана на каретата. Тъмнината й се струваше по-подходяща за обсъждането на тайни, но въпреки това тя се поколеба.
— Какво облекчение е да научим, че Лоркин е успял да избяга от града — каза Регин.
— Да — отвърна Сония. — Денил също ще бъде доволен. Не знам как е успял да го уреди, но рискът е бил твърде голям. Макар че… трябва да сме сигурни, че съобщението е изпратено от Изменниците и случилото се е истина.
— Смятате, че може да е лъжа?
Сония поклати глава.
— Не и ако е изпратено от Изменниците. Не спирам да се притеснявам, че всичко това може да е изкусна измама, организирана от крал Амакира. Лоркин също може да е бил подмамен, защото докато разговаряхме чрез кръвния пръстен, аз не усетих у него никакво съмнение. — Тя се намръщи. — „Всъщност изобщо не долових чувства или мисли. Много странно. Пръстенът би трябвало да ми позволи да го правя. Сякаш… ах, разбира се“. По някакъв начин Лоркин защитаваше мислите си. Може би точно така, както пръстенът на Наки защитаваше нейните. Дали носеше подобен камък? „Дали пръстенът на Наки е принадлежал на Изменниците? И ако е така, как ли се е озовал в Киралия? Тя каза, че се е предавал между жените в семейството й. Дали някоя от тях е била Изменница?“
— Пръстенът у него ли е?
— Да — отвърна Сония.
— Значи така сте научила, че съобщенията идват от Изменниците — каза Регин повече на себе си, отколкото на нея.
Тя го погледна, по-скоро погледна към очертанията му в мрака. Оставаха им няколко часа, преди да изоставят каретата. Сония се замисли върху колебанието си да разкрие пред Регин и другата си мисия в Сачака. Изменниците я бяха уверили, че пътят напред е безопасен, макар да й бяха препоръчали да пътува през нощта и колкото се може по-тихо. Признаеше ли го на Регин, той щеше да започне да задава въпроси. Ако премълчеше, докато не настъпеше моментът да изоставят каретата, може би нямаше да разполага с достатъчно време да му отговаря, преди да ги принудят да мълчат. „Да, мисля, че трябва да го направя сега“.