Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Сония отново го погледна, но не успя да зърне изражението му. Вниманието на Регин бе насочено към нещо извън каретата. Той се размърда и се наведе напред.
— Значи това е пустошта — каза магьосникът с приглушен глас.
Сония надникна през прозореца. Слабата лунна светлина едва докосваше върховете на безбройните дюни, създавайки зловещи сенки.
— Да — отвърна тя. — Стига чак до хоризонта.
— Засега. Как сме успели да го направим? — зачуди се Регин. — Къде е изгубено цялото това познание?
— Според Оусън, посланик Денил е открил няколко интересни архива.
— Имате ли представа как може да се възстанови земята?
Тя поклати глава.
— Ако някой магьосник успее да превърне пустошта в плодородна почва, това ще е най-великото постижение на всички времена.
Регин се загледа в пустинния пейзаж, после отново се облегна назад.
— След няколко часа ли казахте?
— Да. Кочияшът знае какви знаци да търси. Той ще ни остави там, после ще продължи към Арвис и Дома на Гилдията, където ще остави пощата и разни доставки. Казах му, че след като Лоркин е свободен, няма нужда да ходим в Сачака, но искаме да видим изгрева над пустошта, след което ще се върнем пеша в Крепостта.
— Смел мъж, да пътува без магьосници — каза Регин. — Предполагам, че никой от нас няма да е в безопасност, ако сачаканският крал реши да ни нападне. Или ичаните. Или Изменниците.
— Не, но трябва да се надяваме, че Изменниците са на наша страна. Те ни увериха, че ще държат шпионите на ичаните и на краля далеч от нас.
— Наистина ли? С нетърпение очаквам да се срещна с тях.
Сония кимна. „Аз също. Не само защото най-после ще видя Лоркин и ще се убедя, че той ще се прибере в безопасност у дома, а и защото искам да се срещна с хората, които са го впечатлили толкова силно, че да се съгласи да ги последва в тайния им град, макар да е знаел, че може би никога няма да го напусне“.
След като Аний и Лилия излязоха, в подземната стая се чуваше само дишане. Гол седеше на един от дюшеците, които беше ушил, облегнал гръб на стената. Сери седеше на един от откраднатите столове. Той се замисли върху онова, което Лилия му беше казала за Калън и защо Гилдията търси семена на роет.
— Той каза, че ще се отърве от Скелин, след като се сдобият със семена и тогава може би ще имат нужда от помощта ти, ако все още си склонен да им я предоставиш — му беше казала тя.
— Можем ли да им се доверим? — попита на глас Крадецът.
Гол изсумтя.
— Би трябвало аз да те питам. Ти си експертът по Гилдията. Как мислиш?
Сери си пое дълбоко дъх и въздъхна.
— Първо ще се погрижат за себе си и за Домовете, а след това за „народа на Киралия“.
— Който не включва Крадците и престъпните типове.
— Не, освен ако тези Крадци не им помагат, и то само ако обществото не знае за това.
— Ще се чувстват задължени да ни помогнат. — Телохранителят погледна Сери. — Нищо, че в момента не сме им от помощ и Сония я няма. Защото сме им помагали в миналото.
— Насявам се. — Сери въздъхна. — Колкото по-скоро се върне Сония, толкова по-добре — промърмори той, по-скоро на себе си. — Не ми се иска да се доверявам на Калън, ако наистина е пристрастен към роета, както казва Лилия.
— Аха — кимна Гол. — Но ако искаше да ни предаде на Скелин, той щеше се съгласи с плана ти и изобщо нямаше да говори за изчакване. Щеше да уреди среща и вместо него щеше да се появи Скелин.
— Вярно. Но въпреки това предпочитам да съм тук, където можем да изчезнем, ако се наложи, вместо да стоя затворен в някоя стая на Гилдията.
Гол кимна.
— Поне можем да наглеждаме онова мазе, за да разберем, ако се сдобият със семена на роет. Трябва да изчакаме, докато растенията достигнат размера на онези, които видяхме, за да могат магьосниците да разберат дали семената са истински.
— Знаеш ли как изглежда растението?
Гол се намръщи и поклати глава.
— Аний може и да знае. Нали нейният приятел го пушеше?
— Или приятелка. Тя така и не ми каза.
Лицето на телохранителя помръкна и той извърна поглед. „Изчерви ли се той?“ Сери не се сдържа и се усмихна.