Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Ами… Надявам се, че няма да се жертва заради нас. Оказа се по-добър, отколкото очаквах. Харесвам го.
Денил погледна Тайенд с изненада и признателност. „Това, че харесва Ачати, ме кара да харесвам него — осъзна той. — Освен това отношението на Тайенд ме кара да харесвам Ачати още повече. — Само защото сачаканецът беше помогнал на Лоркин. — Но на каква цена?“
Тихи стъпки обявиха завръщането на Сави. Тя буташе пред себе си шпионина, завързан, със запушена уста. Мъжът залиташе така, сякаш бе изтощен. Сави сигурно отново бе източила енергията му.
Докато вървяха по коридора към изхода, всички мълчаха мрачно. Каретата не ги очакваше, но скоро вратите на конюшнята се отвориха и оттам се появиха конете и колата. Денил нареди на Сави да се качи отзад, до обичайния роб, след което вкара шпионина в каретата. После се качи и той, следван от Тайенд.
— Успех — каза тихо Мерия и затвори вратата зад тях.
По заповед на Денил каретата напусна двора на Дома на Гилдията. Двамата с Тайенд пътуваха в мълчание. Те не можеха да обсъждат плановете си пред шпионина, а ситуацията не предполагаше приятелски разговори. Шпионинът се беше свил на седалката срещу тях и уплашеният му поглед прескачаше от единия към другия, което си беше доста смущаващо. Когато кочияшът внезапно извика, всички подскочиха.
Каретата започна да забавя ход. Денил отвори прозореца и надникна навън.
— Какво има?
— Робинята, господарю. Тя скочи и избяга.
Денил се поколеба и погледна назад, но Сави вече беше изчезнала.
— Не можем да спрем — каза той на мъжа. — Продължавай към двореца.
Може би споменаването на двореца бе накарало шпионина да спре да ги гледа. Изпълнен с облекчение, Денил прекара остатъка от пътуването в обмисляне и усъвършенстване на плана си и събиране на смелост. Когато пристигнаха, той измъкна мъжа навън. Избута го пред себе си и закрачи към двореца, оставяйки Тайенд отзад.
Пазачите ги наблюдаваха напрегнато, но не ги спряха. Щом влезе в коридора, Денил със задоволство забеляза, че кралят е събрал голяма публика от ашаки за срещата, включително такива, които според Мерия, не бяха съгласни с начина, по който се бяха отнесли с Лоркин. „Идеално“. Ачати стоеше близо до трона и за голямо облекчение на Денил не изглеждаше притеснен.
Когато магьосникът блъсна шпионина на пода, монархът повдигна вежди. Следвайки протокола, Денил коленичи, а Тайенд, който бързаше зад него, се поклони.
— Станете, посланик Денил. — Кралят погледна към шпионина.
— Кой е този?
— Просто ви връщам човека, за който научих, че е ваш шпионин — отвърна Денил, докато се изправяше.
Кралят впери поглед в него.
— Мой шпионин.
— Да, ваше величество. Снощи този мъж се опита да отвлече помощника ми, лорд Лоркин. Една Изменница му попречи. Освен това разчете съзнанието му и научи, че мъжът е бил изпратен от вас. — Денил огледа ашаките, които изглеждаха развеселени, но не и изненадани. — Предлагам някой тук да разчете съзнанието му, за да го потвърди.
Въртяха се глави. Разменяха се погледи. Бяха промълвени няколко думи. Кралят не им обърна никакво внимание и продължи да гледа Денил.
— Много добре. Ашаки Рокарио, бихте ли изпълнили молбата на посланик Денил и после да ни кажете дали обвиненията му са истина.
Никой от групичката не възрази, когато един мъж с прошарена коса пристъпи напред. Всички го наблюдаваха, докато разчиташе съзнанието на шпионина. По всичко личеше, че сачаканецът прави подробно и внимателно разчитане, защото то продължи по-дълго от останалите, на които Денил бе свидетел. Когато накрая пусна шпионина, мъжът отново се свлече на пода и протегна ръка към краля като човек, който моли за прошка.
— Е, ашаки Рокаро? — попита настоятелно кралят.
Сачаканецът погледна към шпионина, после към Денил и накрая към събралите се ашаки.
— Истина е — каза той.
Денил се изненада. Той очакваше, че мъжът ще отрече или ще каже, че шпионинът наистина го е вярвал, но няма никакви доказателства, че заповедта е дошла от краля. Когато Денил погледна към монарха, той не видя по лицето му нито притеснение, нито вина и стомахът му се сви.
— Казвате, че ви е помогнала Изменница — попита кралят.
Денил се поколеба, усещайки предупредителни тръпки по гърба си.
— Трудно можехме да й откажем.