Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Лорд Регин — започна тя и видя в полумрака как главата му бързо се обърна към нея. — Освобождаването на Лоркин не е единствената ни задача. Има и още една.
Той се поколеба, преди да отговори.
— Така си и мислех. Добре. Каква е другата?
— Трябва да се срещнем с Изменниците. Те искат да обсъдим възможността за съюз и търговия.
През тракането на колелетата се чу въздишката му.
— Аха.
— Кочияшът ще спре след час-два. Тогава ще слезем от каретата и ще тръгнем пеша на север. Изменниците ми оставиха насоки накъде да вървим. След няколко дни те ще ни посрещнат и Лоркин ще бъде с тях.
— И ми го казвате в последния момент.
— Да, и ако имах възможност, щях да го премълча още известно време. Трябваше да останете в неведение, в случай че бъдем заловени от крал Амакира и съзнанието ви бъде разчетено.
— А вашето?
— То е защитено.
Сония очакваше от него да попита как, но подобен въпрос не последва. Той не каза нищо. В мълчанието му се усещаше укор.
— Това не означава, че ние — Гилдията — не ви вярваме — започна тя. — Просто…
— Знам — прекъсна я Регин. — Няма значение. — Той въздъхна. — Всъщност едно нещо има значение. Вие вярвате ли ми?
Тя се поколеба, зачудена как да интерпретира тона му. Той не бе обвинителен, но в него се усещаше настойчивост. Ако избегнеше отговора, това щеше да обтегне отношенията им.
— Вярвам ви — каза му тя и почувства, че е искрена. В същото време осъзна, че той я бе притиснал по някакъв начин и реши, че трябва в отговор да направи същото. — А вие вярвате ли ми?
Тя отново го чу да въздиша, този път по-бавно.
— Не съвсем — призна си Регин. — Не защото ви смятам за ненадеждна, а… знам, че не ме харесвате.
Сърцето й подскочи.
— Не е вярно — отвърна бързо тя, преди старите спомени да се надигнат и отговорът й да прозвучи сковано. — Не винаги. Знаете защо. Няма нужда да го обсъждаме отново. То вече е минало.
Той помълча известно време.
— Извинявам се. Не трябваше да повдигам отново този въпрос. Понякога ми е трудно да повярвам, че сте ми простила и че дори ме харесвате.
— Ами… така е. Вие сте… добър човек.
— Вие ме направихте такъв. — В тона му се бе промъкнала топлина. — В онзи ден, по време на нашествието.
Сония затаи дъх и се изпълни с тъга. „И в онзи ден умря друг добър човек“. Внезапно думите заседнаха в гърлото й и тя почувства страх — не за пръв път — че щом тръгне в мрака из планината, спомените ще се завърнат. „Но този път с друг спътник. Друг мъж“.
— Какво има?
Тя примигна изненадано. Как успяваше да разбере кога е разстроена? Тогава осъзна, че скалната стена от едната им страна е изчезнала и в каретата прониква слабата светлина на полумесеца. Сония си пое дълбоко дъх и бавно го издиша, възвръщайки самоконтрола си.
— И двамата се променихме в онзи ден. Вие към по-добро, аз към по-лошо.
— Само някой глупак би си помислил това за вас — каза й той, разбирайки погрешно думите й. — Вие спасихте нас и Гилдията. Оттогава ви се възхищавам.
Тя го погледна, но лицето му се криеше в сенките. Как можеше той да разбере горчивината и омразата й към себе си, които бяха последвали смъртта на Акарин? „Макар съзнанието ми да знае, че вината не е моя, сърцето ми никога няма да го повярва“.
Лунната светлина стигна до лицето му и разкри изражение, което тя виждаше рядко напоследък. Тя осъзна, че в думите му се криеше намек от усмивка. Какво й беше казал той? „Оттогава ви се възхищавам“.
Сония извърна поглед. Цялото му съперничество и омразата към нея и всичко, което тя представляваше, се бяха превърнали в нещо напълно различно. „Което е също така незаслужено. Но ще е неблагодарно от моя страна да му го кажа. Предпочитам възхищението пред недоверието и презрението“.
Възхищението и приятелството бяха много различни. Също както се различаваха приятелството и любовта. „Виждала съм ученици, които се мразят, а след завършването стават приятели. Това не се случи при нас. Освен това съм виждала хора, които се мразят, но прескачат приятелството и се влюбват“. Сърцето й подскочи. „Чакай малко… Не може да бъде. Не, той нямаше предвид точно това възхищение“.