Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
В долината между дюните се появиха няколко фигури. Светлината от небето беше станала по-топла и обливаше новодошлите със златни лъчи. Макар всички да носеха панталони и туники, мъжете и жените се различаваха лесно. Всеки имаше колан на кръста си, на който висеше ножница. За разлика от камите на ашаките, дръжките на ножовете им не бяха украсени, а каниите бяха прави, а не закривени. Когато Лоркин разпозна водача, той въздъхна с облекчение.
Савара.
Тя се запъти към тях, устремена, но без да бърза. Лоркин погледна към останалите в търсене на лицето, което най-много искаше да види. Пулсът му се ускори, макар да се подготвяше за разочарованието. Когато очите му откриха нейните, той реши, че може би бърка. После тя се усмихна и сърцето му подскочи от неистовия копнеж да я притисне в прегръдките си и да усети тялото й до своето. Робите слязоха от конете и той ги последва, но се насили да остане на място и да посрещне кралицата на Изменниците.
— Гал. Тика. На точното място — каза Савара, когато стигна до робите, и се усмихна. После се обърна към Лоркин. — Радвам се да ви видя отново, лорд Лоркин. Притеснявахме се, че може да се наложи да нахлуем в двореца, за да ви измъкнем. Не сме го правили от векове.
Лоркин притисна длан към гърдите си и зачака. Тя се усмихна тъжно и кимна.
— И аз се радвам да ви видя, ваше величество — каза той. Тъй като не беше запознат с протокола на Изменниците при смърт на монарх, магьосникът реши да говори направо. — Новината за смъртта на кралица Зарала ме натъжи, но се зарадвах да чуя за вашия избор.
Савара наведе очи.
— Тя няма да бъде забравена. — Жената сви устни и се обърна към робите. Докато им благодареше, Лоркин изпиваше с поглед Тивара и едва се удържаше да не махне нетърпеливо. „Като че ли са минали месеци откакто я видях за последен път“.
Робите отново се метнаха на конете, единият хвана юздите на магарицата на Лоркин и поеха на изток. Постепенно се изгубиха зад дюните, в посока към оранжевото слънце, което намекваше за настъпващата дневна горещина.
— Така, сега трябва да потеглим колкото се може по-бързо — каза Савара, като се обърна към групата си и го подкани с протегната ръка. — Майка ви ни чака в планината.
Той се изпълни с благодарност и нетърпение, но забрави и двете, когато Тивара излезе напред да го посрещне. Тя се усмихваше широко.
— Изпитах такова облекчение, когато кралят те освободи. Савара каза, че той не би се осмелил да те нарани, но това не сложи край на притесненията ми. — Тя го хвана за ръцете. Пристъпи към него и го целуна бързо, но се отдръпна, когато той се опита да я привлече към себе си. Посочи с очи останалите и го погледна предупредително: не сега. Прониза го кисело разочарование, но той го прогони. Тя беше тук. Засега това му бе достатъчно.
— Май не са освободили само мен — каза той.
Тя сви рамене.
— Трябва да свърша по-важни неща от поддръжката на канала. И съм сигурна, че щом приключим с всичко, наказанието ми ще продължи.
Групата се обърна като един и се отправи в посоката, откъдето бе дошла. Някой подаде на Лоркин раница, промърморвайки, че вътре има шише с вода. Той я метна през рамо и погледна към Тивара. Тя се мръщеше.
— Какво има?
Жената рече с тих глас:
— Лошо ли беше в кралския затвор?
Стомахът му се сви при този въпрос. Внезапно сърцето му натежа отново и умората се върна. Той извърна поглед встрани.
— Не беше забавно — отвърна той, свивайки рамене. „Да й кажа ли за робинята? Какво ще си помисли за мен, като разбере, че съм помогнал на момичето да умре? Може би все пак тя не е била Изменница… не, това няма никакво значение. А и Тивара като шпионка е трябвало да вземе немалко трудни решения“. Той си пое дълбоко дъх. — И ти сигурно си преживявала доста ужасни неща като робиня.
Тивара не каза нищо. Той намери сили да я погледне. Тя неохотно срещна погледа му, после наведе очи.
— И това ще бъде ли проблем за теб? — попита тя.
Това бе доста странен начин да формулира отговора си, но когато смисълът му проникна в съзнанието му, той изпита едновременно тревога и любов.
— Не — отвърна Лоркин. — Аз… знам какво… означава да се преструваш на робиня. Не е като да имаш право на избор.