Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Размяната стана бързо, без много въпроси, които да забавят продажбата. Очевидно някои сачаканци смятаха, че родените в някое домакинство роби трябва да получават грижи от господарите си, ако са му служили добре или са пострадали по време на служба. Понякога те се приближаваха до каруцата и проклинаха собствениците, които бяха продали робите си. Днес наблизо нямаше никой от тях. Беше се дотътрил до края на града, без да привлече ничие внимание.
Сега бавно се отдалечаваше по пътя. Лоркин затвори очи и се замисли за бягството си от Дома на Гилдията.
Тайенд бе измислил начин да измъкнат Лоркин от сградата, без да привлекат вниманието на наблюдателите. Те може би знаеха точния брой на робите, които бяха дошли с Ачати, затова той отиде до каретата и каза на един от робите, че го оставя в Дома на Гилдията, за помага в надзираването на Лоркин, но всъщност за да шпионира магьосниците.
Щом робът бе приет с благодарности и изпратен при останалите, Лоркин облече дрехите на Ачати, като ги подпълни с чисти парцали, а сачаканецът остана само по набедрена превръзка, каквато носеха робите. Ако не се притесняваха толкова силно, че планът им ще се провали, щеше да е изключително забавно да наблюдават как Тайенд обучава знатния ашаки да върви като роб.
Както винаги дворът на Дома на Гилдията беше осветен само от един фенер и двамата трябваше да се движат с извърнати настрани лица. По предложение на Тайенд те действаха бързо, без да се помайват — Лоркин изскочи от къщата и бързо се качи в каретата, а Ачати отиде отзад и се качи на капрата. Двамата напуснаха Дома на Гилдията без проблеми. През целия път Лоркин седеше като вцепенен в каретата и очакваше някой да им извика да спрат, но нищо такова не се случи. Щом каретата премина през портала на именито на Ачати, сачаканецът бързо се шмугна в каретата и двамата си размениха дрехите.
Спасителят на Лоркин му каза да стои вътре, а самият той излезе и поведе тих разговор с някакъв мъж, който се оказа началникът на робите в имението. Ачати се върна в каретата, за да му обясни плана си. Лоркин отново трябваше да се предреши на роб, но този път трябваше да се подготви за по-грубо отношение — с надеждата, че сред робите на Ачати има Изменници.
„Освен това трябва да се надявам, че те ще ме видят и ще ме разпознаят, и след като видят, че съм качен в каруцата, да изпратят съобщение на останалите Изменници, които да намерят начин да спрат каруцата и да се освободят, без да разкрият своята, и моята, самоличност“.
Погледнат по този начин, планът включваше твърде много аспекти, които да се объркат.
„Какво е най-лошото, което би могло да се случи? Да стигна до мината. Планината Стоманения пояс минава по границата между Сачака и Киралия. Колко ли трудно ще е да се освободя с магия и да измина пътя до Киралия?“
А колко щеше да е трудно зависеше от това дали мината се управлява от сачакански магьосници. Или ако из планините обикаляха ичани.
„Трябва да напусна каруцата преди да стигна дотам, когато наоколо все още няма сачакански магьосници, но вече сме се приближили до планината. Ще ми се да знаех как изглежда Сачака в южния си край. Дали пустошта се простира до морето? Дали ичаните стигат чак дотам?“
Каруцата започна да забавя ход. Лоркин отвори очи и се огледа, откривайки едновременно страх и надежда в очите на останалите роби. Стомахът му изкурка. Може би щяха да им дадат храна и вода.
Каретата спря и отвън се чуха гласове.
— Този кладенец сигурно ще се срути. Не искам да рискувам никой от моите. Те са здрави и сръчни — дочу се надменен глас.
Каруцарят отговори нещо с нисък, подмазващ се тон. Лоркин не можа да чуе думите.
— Кажи си цената — заповяда надменният глас.
Последва мълчание, после каруцата се размърда и отзад се чуха стъпки. Ключалката изтрака и вратата се отвори. Вътре нахлу ярка светлина, която заслепи Лоркин.
— Този ще свърши работа.
— Той създава проблеми.
— Значи ще се радваш да се отървеш от него. Ако оцелее и създава проблеми, ще ти го продам отново. Ето.
Чу се звънтене на монети. Очите на Лоркин започнаха да свикват със светлината. Той различи един ашаки до каруцаря, който се беше навел и отключваше веригите на един от робите.