Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
— Аз така щях да направя.
— Защото го мразиш ли? Или защото би се срамувала от дъщеря си?
— И двете.
Така е при Джес. Щом разбере, че се отдръпваш, веднага започва да се преструва, че се е замислила (като казвам, че се е замислила, разбирайте „изпълнена с презрение към постъпките си“, което за мен лично е единственият извод, до който би могла да стигне, ако изобщо някога се замисли). Реших, че този път няма да се оставя да ме подведе.
— Този път няма да ти се вържа. Разкарай се.
— Сега пък какво съм направила? Мама му стара.
— Преструваш се, че те гризе съвестта.
— Какво значи „да те гризе съвестта“?
— Значи, че съжаляваш.
— Защо да съжалявам?
— Върви си.
— Защо?
— Джес, имам нужда от почивка. Най-вече искам да си почина от теб.
— Значи предпочиташ да се натряскам и да се надрусам.
— Да, много искам да го направиш.
— Как ли пък не. А като го направя, ще ми триеш сол на главата.
— Няма. Няма да ти трия сол на главата. Просто си върви.
— Отегчена съм.
— Иди да намериш Джейджей и Морийн.
— Те са отегчителни.
— Аз не съм ли?
— Кои знаменитости познаваш? Срещал ли си Еминем?
— Не.
— Познаваш го, ама не искаш да ми кажеш.
— За Бога!
Оставих някакви пари на масата, станах и си тръгнах. Джес тръгна след мен.
— Хайде да поиграем на табла.
— Не.
— Какво ще кажеш за малко секс?
— Не.
— Не ти ли харесвам?
— Не.
— Някои мъже си падат по мен.
— Тогава върви да правиш секс с тях, Джес. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но връзката ни приключи.
— Няма да приключи, ако те следвам през целия ден.
— И си въобразяваш, че от това ще излезе нещо?
— Пет пари не давам. Не забравяй какво каза на татко, че ще ме наглеждаш. Мислех, че нямаш нищо против. Мога да заменя дъщерите, които си изгубил. Така ще откриеш покой. Има толкова много филми, посветени на тази тема.
Съобщи ми последното като научен факт, сякаш то беше гвоздеят на замисления от нея сценарий.
— А какво ще кажеш за секса, който ми предлагаш? Той как се вмества в идеята да замениш дъщерите ми?
— Това ще бъде различно. Просто друг път към целта.
Минахме покрай противно кафене, наречено „Ню Йорк Сити“.
— От това място ме изхвърлиха, когато се сбих — заяви гордо Джес. — Ще ме убият, ако опитам отново да се вмъкна.
Сякаш, за да подчертае думите й, мърлявият собственик застана на вратата с убийствено гневен поглед.
— Трябва да отида да пишкам. Стой тук.
Влязох в „Ню Йорк Сити“ и открих тоалетната някъде в дъното, постлах програмата на телевизията от „Експрес“ върху седалката, седнах и заключих вратата. През следващия час, може би дори два часа, я чувах как крещи отвън, докато накрая спря. Реших, че си е отишла, но въпреки това останах още малко, за всеки случай. Беше единайсет сутринта, когато заключих вратата, а когато излязох бе станало три. Не съжалявам за изгубеното време. Нали затова бях на почивка.
Джейджей
Последната банда, в която пеех, се разпадна след шоуто в „Хоуп енд Енкър“ в Айлингтън, само на няколко преки от апартамента ми. Знаехме, че ще се разделим още преди да се качим на сцената, въпреки че не бяхме обсъждали този въпрос. Предишната вечер бяхме свирили в Манчестър пред много малка публика, а на връщане към Лондон бяхме сърдити, държахме се дръпнато, а през повечето време стояхме мрачни и притихнали. Същото бе, както когато скъсаш с любимата — стомахът ти е стегнат, знаеш, че каквото и да кажеш, няма да постигнеш нищо, а дори и да постигнеш, то няма да има ефект за повече от пет минути. С бандата е още по-странно, защото знаеш, че с тези хора няма да прекъснеш контактите си, както става с гаджето. На следващата вечер можех да си седя и с тримата в някой бар, въпреки че бандата вече нямаше да съществува. А и не ставаше въпрос само за нас четиримата, нашето беше като къща, притежавахме я и трябваше да я продадем, а тя нямаше повече да ни принадлежи. Говоря метафорично, разбира се, защото никой нямаше да ни даде пукната пара.
Както и да е, след шоуто в „Хоуп енд Енкър“ — самото шоу като че ли излъчваше неудовлетвореност, бе същото като чукане за сбогом — се върнахме в скапаната сбутана съблекалня и седнахме един до друг, а Еди каза:
— Точно това исках да направя.