Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Откри драконовия навес по средата на дългата редица сергии. Беше четири пъти по-голям от останалите.
Вътре бе горещо, пълно с мухи и с тежката миризма на драконово месо. Грейнджър отново почувства, че устата му се пълни със слюнка. За разлика от месото на останалите морски обитатели, драконовото не беше отровно. Можеше да се приготвя лесно и дори да се яде сурово, без нуждата да се обработва. И беше вкусно. Върху стоманените стойки бяха подредени големи късове, до тях месарят не спираше да размахва сатъра — разсичаше огромен бут на по-дребни части. Беше едър мускулест мъж с червендалесто лице като месото, което режеше. Беше нахлузил на главата си тясна шапка, покрита със засъхнала кръв, целяща да попива събралата се на челото му пот. Завъртя чевръсто и ловко бута върху масата и почна да го реже от другата страна. После вдигна глава, видя Грейнджър и спря.
— Да?
— Странно пристанище, а?
Месарят изсумтя презрително.
— Тук горивото е по-евтино. Всичко е по-евтино тук.
Грейнджър изведнъж разбра. Сега, когато хаурстафите ги нямаше, а унмерите все още не бяха затвърдили властта си, нямаше кой да управлява — и да скубе с данъци — търговията. Беше съвсем логично капитаните да предпочитат да се отбиват тук вместо в Порт Ел, за да зареждат корабите си. Посочи бута и попита:
— От сините ли беше?
— Уловен преди три дни близо до Дома — отвърна месарят. — Вчера ѝ видяхме сметката. Месото е още прясно.
— Ще го опушвате ли?
— Ще опушим каквото не успеем да продадем.
Грейнджър плъзна поглед по масата. Беше изпръскана с кръв и покрита с останки от органи. По червеното месо лазеха мухи. Месарят се върна към прекъснатата си работа и бързо изряза месото до кокала. Вдигна го с две ръце и го хвърли в ъгъла на навеса. Рояк мухи зажужаха ядно, но скоро отново се успокоиха и накацаха върху останките.
— А имате ли живи дракони? — попита Грейнджър.
— Нали ти казах, че тази я заклахме вчера. По-прясно няма да намериш никъде.
Грейнджър кимна.
— Началството ми нареди да намеря жив дракон. — Хрумна му, че ще изглежда по-достоверно, ако се представи, че действа по заповед на друг. Нямаше вид на богаташ, но приличаше на човек, когото би наел богаташ. Обгорялото му от саламура лице имаше застрашителния вид на непрокопсаник, подходящ за мръсната работа. Тъкмо затова използва и думата „нареди“ вместо „заръча“. Най-вероятната причина някой да търси жив дракон бе да го използва за бой на арена — незаконна практика в империята на Хю. Затова пък така щеше да спести доста от въпросите на месаря.
— Ще трябва да разговаряш с капитана за това — рече мъжът.
— Значи имате жив?
Месарят вдигна поредния драконов бут, нагласи го и почна да го реже.
— Винаги имаме, когато сме близо до Дома. Майката на тази тук е в трюма. Старичка е, ала здравата се бие. Нали знаеш какви стават, когато им отнемат челядта?
— Мога да си представя — отвърна Грейнджър. — В какво състояние е?
— Ами… жива е — засмя се месарят.
— Здрава?
— Достатъчно за това, за което ти трябва.
— Чудесно — каза Грейнджър. — Къде мога да се срещна с капитана ви?
— „Сейнт Джеръм“, трети етаж, търси бяла коса, син елек и сини ревери.
— Името му?
— Капитан Скалтън.
— Благодаря.
Месарят кимна, но преди Грейнджър да излезе, му подвикна:
— Надявам се господарят ти да има достатъчно пари.
— Има нещо по-добро.
Качи се на терасата на третия етаж и веднага видя Скалтън в компанията на своите офицери на една маса, откъдето се виждаше целият пазар. Пиеха димящ черен чай и пушеха плодов тютюн от поставени на пода наргилета. Освен това дъвчеха сушено драконово месо, най-вероятно подправено с опиум. Грейнджър застана до масата и сложи на нея завит в кърпа пакет. Вътре бе увил трите унмерски ножа — вилнеещия нож, живачния кинжал и затворническия нож от череп.