Бедствие на високи токчета

Високоговорителят замлъкна с пращене.

Прекалено слисана, за да намери думи, Бренди се взря в Роберто.

Той се подпря на стената.

— Извинявай, cara. Вината е моя.

— Твоя? Знам, че имаш огромно его, но как така разбра, че е твоя?

— Това е работа на клана Фосера. Те се съревновават за надмощие.

— А ти си замесен… по какъв начин?

— Мосимо едва удържа властта. Планирал е една операция. Иска Пламъка на Романови.

Нехайните му думи окончателно я слисаха.

— Охо, целиш се високо.

— Аз съм от съществено значение за успешния изход на тази операция.

— Значи си се съгласил?

— Да. Но ако Мосимо не открадне диаманта…

— Той пада и мястото му заема следващият претендент. — Бренди схвана картинката и краката й се подкосиха. Тя бавно се свлече на земята. — Затова искат да те убият.

— В препродажбата на откраднати скъпоценности има доста хляб, а шеф на чикагския синдикат е престижна длъжност.

Сякаш в подкрепа на теорията му асансьорът хлътна с още няколко сантиметра.

Бренди простена.

— Всичко е наред. — Роберто седна до нея и я прегърна през раменете. — Всичко е наред.

— Господи. — Бренди седеше вдървено. — Ще умрем. Наистина ще умрем.

Той я целуна по тила.

— Казах ли ти колко секси изглеждаш в черно и червено?

Тя учудено се извърна и го погледна.

— Как може да си толкова спокоен?

Устните му оформиха нежна усмивка. Кичур коса падна на челото му. Погледът му я стопли с жаркото възхищение, което струеше от него.

— Cara, с никоя друга не бих срещнал по-радостно края си.

Тя щеше да умре, но в обятията на най-секси, най-благородния мъж, когото някога бе срещала. Нямаше значение, че е крадец на диаманти или че я е развявал из цял Чикаго като манекенка, или пък че планира да задигне Пламъка на Романови (а оживееше ли, непременно щеше да успее). Той беше великолепният любовник, който я доведе до екстаза. Той взе майка й под крилото си без никакви въпроси. А въпреки разпалените си протести, когато видя Алан да лежи на пода, а от носа му да шурти кръв, я беше връхлетял изблик на радост. Той й беше дал да усети вкуса на удовлетворението от суровото отмъщение, защото не бе допуснал един гнусен тъпанар да я мачка.

Асансьорът пропадна с още няколко сантиметра.

Този път Бренди не издаде и звук.

А го атакува.

Обгърна с длани лицето му и жадно го целуна, показвайки му колко трескаво се нуждае от него.

Той й отвърна с не по-малко настървение. Промуши език в устата й, сякаш трябваше да пие от нея, за да оцелее. Пръстите му се плъзнаха по копринения чорап до ластика на бедрото й. Тя притвори очи, когато Роберто докосна голата кожа между краката й; наслади се на екстаза в момент, когато ситуацията, в която се намираха, граничеше с катастрофа.