Пред вратите на мрака [bg]

— Може ли да продължа? — попита елфът.

— Ако обичаш — подкани го Амиранта, преди Сандрина да зададе следващия въпрос.

— Тъкмо във вътрешното царство се крият отговорите на нашите въпроси. — Елфът плъзна пръст по страницата. — Изглежда, че хаосът е неразделна част от демонската природа, но поне във вътрешния кръг — кръга на по-едрите изчадия адови — с течение на времето е възникнала някаква форма на ред. Тези райони, или както ги нарича авторът „кантони“, се управляват от демонски лордове, самопровъзгласили се крале, архиепископи или нещо от тоя род.

— Като Маарг? — попита Сандрина, която бе чула разказа на Пъг за открития изсъхнал труп на сааурския свят Шила.

— Доколкото знам, той е управлявал във външния кръг — отвърна Гуламендис. — Това е място, където всеки демон е сам за себе си, и му се е наложило да си пробива пътя буквално със зъби и нокти до върха. С Амиранта смятаме, че първоначалните ни представи за тамошното общество са били сравнително точни — демоните имат нецентрализирана организация от съюзи и служби. Те или унищожават съперниците си, като поглъщат тяхната мощ, или преминават на служба при тях. По-слабите демони си намират по-силни, на които да служат срещу закрила, а по-силните набират поддръжници, за да могат да се справят със своите съперници. До голяма степен възходът и падението на всеки отделен демон във външния кръг е резултат от предателство, измяна и засада. Винаги съм се питал как е възможно от абсолютния хаос да възникне такова странно подобие на общество? Как са могли да еволюират отвъд животинското състояние, да се сдобият с език, да овладеят магия? И тук — той посочи вътрешния кръг, — тук се крие отговорът. Всеки кантон има свое общество, а изглежда, също армия и водач. Демоните от външния кръг, които по някакъв начин се развиват достатъчно, но нямат нужната сила, за да доминират над останалите, успяват да се доберат до някой от тези кантони и… — Той сви рамене. — Не съм сигурен. Преминават на служба? Стават роби? Получават свобода?

— Опитваме се да прилагаме нравствени норми към една раса, която е толкова различна от нас, колкото никоя друга от познатите ни, включително тролите и таласъмите — каза Амиранта.

— Вярно е — потвърди елфът. — Авторът е нарекъл тези кантони с различни колоритни имена: Сатаниния, Дисонансия, Отчаяние, Миазма, Пропадналите. Няма как да узнаем нещо повече за тях, как ги наричат самите демони и дори дали броят им е точен. Той разказва подробно за опита си от Мидкемия, а накрая добавя и множество препратки. Като оставим настрана красивата оцветка на повествованието, опираме до същината: друг свят заплашва нашия, в сърцевината му гнезди общество или общества, за които не знаем почти нищо. — Той погледна Амиранта и добави без излишна суетност: — И най-вероятно ние двамата сме най-големите експерти по този свят от всеки друг на Мидкемия.