Пред вратите на мрака [bg]

Пъг и Каспар изрично бяха подчертали в инструкциите си, че ако нещата се объркат, той е последната връзка с външния свят. Като се имаше предвид нивото на силата и уменията, които притежаваха всички останали в групата, очевидно гледаха на него като на последната надежда.

Той продължи да се озърта. Не смееше да се изправи. Къде ли беше елфът?

И тогава изведнъж Ларомендис се появи до него. Наведе се, погледна го и прошепна:

— Отидоха си.

Джим се изправи и елфът протегна ръка и докосна наметалото му.

— Удивителна вещ.

— Може да съм добър в някои неща — отвърна Джим, — но не съм чак толкова добър. Излезе ми доста солено. Занаятчията, който ми го изплете, го нарече „сливащо се наметало“ и предполагам, че прилага магия като твоята. Огледа се отново за признаци на заплаха. — Какво стана все пак?

— И аз знам колкото теб — отвърна шепнешком елфът. — Те ни очакваха, знаеха, че с нас има магьосници, и бяха подготвени.

— Знаели са, че идваме?

— Очевидно. Това, което ме безпокои, е как е организирана засадата.

Джим смръщи озадачено вежди.

— И какво те безпокои?

— Не се движехме бързо, напротив, бяхме пределно предпазливи. За да не забележим тримата, които ни дебнеха, вероятно са се спотайвали тук доста отдавна, може би от часове. Заровени плитко под земята.

— Но как са дишали?

— Не мисля, че тези същества дишат — отвърна Ларомендис.

На лицето на Джим се изписа загриженост.

— Некромантия?

— Пъг каза, че непрестанно се опитва да си обясни какво общо може да има между магията на смъртта и демоничната магия. — Елфът спря и го погледна. — Може да има и по-прозаични обяснения, но дали това не бяха… съживени мъртъвци?

За пръв път от години Джим не знаеше какво да направи.

— Трябва да пратим вест на Пъг и да проследим похитителите.

— Аз ще намеря Пъг — отвърна Ларомендис. — Мога да се крия по-добре от теб, но не мога да проследявам, а и наметалото ти осигурява по-голяма гъвкавост от моето заклинание. Какво да му кажа?

— Разкажи му каквото си видял, нищо повече. Не казвай какво мислиш, освен ако не те попита, и освен това му предай, че ако не ви намеря до час, смятайте, че също съм паднал в плен. — Надзърна над ръба на речното корито, подхвърли едно „Успех“, загърна се в наметалото и изчезна в миг.

— Успех и на теб — отвърна Ларомендис, впечатлен от уменията на Джим да се слива с околната среда. Можеше да забележи някакво движение в мрака, но само ако се вгледа внимателно. Знаеше, че откъсне ли очи от Джим, ще го изгуби мигновено. Наметалото не го правеше невидим, но му позволяваше да се слее с околния терен.

Реши да разпита по-подробно за тази дреха, когато се измъкнат оттук. Огледа се, за да се увери, че не го наблюдават, и заотстъпва бавно назад по пътя, по който бяха дошли, надявайки се да намери Пъг преди всички да са загазили.