Пред вратите на мрака [bg]

Един кратък миг, който сякаш бе накарал Амиранта да прозре колко е крехък животът. Никой от тях, дори Пъг и Магнус, или някой от останалите магьосници, не би могъл да реагира достатъчно бързо, за да я спаси. Беше като да гледаш как някой се дави, докато стоиш безпомощен на брега.

Споменът за онази сцена беше заседнал здраво в съзнанието му. Бе изминала почти година от случката, но той все така се измъчваше от мисълта, че е можел да направи нещо, защото в края на краищата беше чародей, Укротител на демони.

Едва доловим шум го накара да се обърне и той видя, че зад него е застанала Сандрина. Понечи да се изправи, но тя го натисна по рамото. Опитвайки се да запази достойнство, той каза:

— Ако ще ме удряш, моля те, не го прави. Наистина ми омръзна да се надигам от земята всеки път, когато те срещна.

Тя се усмихна — неочаквана и малко тъжна усмивка, после каза тихо:

— Извинявай. Извикваш на бял свят най-лошото в мен.

Той наклони леко глава и отвърна:

— Това е дарба.

Тя го изненада, като приседна до него.

— Известно време мислих над създалото се положение.

Той понечи да попита какво положение има предвид, дали необходимостта отново да разузнават лагера на демоните, издигането й в йерархията на Ордена, или това че пак са заедно, но в рядък прилив на мъдрост каза само:

— Наистина?

— Нима това те изненадва? — попита тя с укор.

Той се опита да запази спокойствие.

— Не ме изненадва, че мислиш за разни неща, а че ги споделяш с мен.

— Настина? — повтори сега тя и в гласа й се долови желание за конфронтация.

Той си даваше сметка, че бързо губи надеждата за цивилизован разговор. През времето, когато бяха заедно, бе открил, че тя притежава объркващата смес от остър ум и импулсивно поведение, което нерядко граничеше с безразсъдство. В ордена я бяха научили да взема бързи решения, да определя на коя страна ще бъде и срещу коя да се изправи, но този урок, изглежда, я бе лишил напълно от способността да се откъсва за миг от обкръжаващия я свят и да се отдава на размисъл. Затова предпочете да кимне неопределено.

— Понякога ми се случва да отделям време, за да обмислям какво предстои — каза тя с присвити очи и леко повишен глас. — Дойдох да разговарям с теб, защото макар да си жалко подобие на мъж, въпреки това знаеш за демоните повече от всеки друг, когото познавам. Освен това Магнус ми разказа за вашето откритие на Квег и искам да ми кажеш какво още си научил за тези същества, срещу които предстои да се изправим.