Пред вратите на мрака [bg]

— Какъв тип? — попита чародеят.

— Едър боен демон с овнешка глава, облечен с черни доспехи и въоръжен с огромна двуостра секира.

— Овнешка глава? — попита Амиранта.

— Много са хрисими, ако успееш да ги подчиниш — подхвърли елфът.

— Ако успееш да ги подчиниш — повтори като ехо Амиранта.

— Какво си намислил? — попита Пъг.

— Ако успеем да обуздаем този демон дори само за няколко минути — отвърна Амиранта, — ще получим огромно предимство. Стига да можех да се промъкна незабелязано и да се огледам…

— Аз мога — рече Пъг. — Мога да ставам невидим за малко.

— Това е чудесно — каза Гуламендис. — Защото и без това ще удържим демона за съвсем малко.

— И какво ще направим, когато се освободи от вашия контрол и вдигне тревога? — попита Брандос.

— Предполагам, че дотогава вече ще е мъртъв — отвърна Амиранта и го погледна втренчено.

Брандос завъртя очи.

— Нали знаеш, че престават да ти се подчиняват в мига, в който се опиташ да ги убиеш.

— В такъв случай ще трябва да го направиш бързо — отсече Амиранта.

— Добре де, ти само го обуздай — отвърна Брандос. — А ние ще го изкормим.

Гуламендис кимна в знак на съгласие.

— Владея едно прогонващо заклинание, което действа доста бързо, само че доста цапа.

— Нямам нищо против да се изцапам — рече Пъг. — Стига да се справим бързо.

— А какво ще стане с Магнус и групата му? — попита Брандос.

— Ако чуят да се вдига шум, знаят какво да направят — отвърна Пъг.

— Надявам се — рече Брандос. — Защото аз със сигурност не зная.

— Води — каза Пъг на Амиранта.

Амиранта кимна, но вместо да запълзи като Брандос, се изправи, махна на другите да го последват и закрачи право към портата.

Часовоят гледаше в другата посока, но когато Амиранта изникна от мрака, извърна овчата си глава към чародея и издаде тихо възклицание:

— Ъ-ъ?

Преди да успее да издаде второ, Амиранта изговори едно кратко заклинание, с което го парализира, и тежката секира се изхлузи от безчувствените му пръсти. Амиранта рече на Пъг:

— Имаш пет-десет минути. По-вероятно е да са само пет.

— Ще се върна след четири — обеща Пъг. Погледна за миг Амиранта, застанал с разперени ръце срещу демона, докато го удържаше под свой контрол. Брандос стоеше наблизо, готов да нанесе смъртоносен удар, ако се наложи. Гуламендис също бе готов със заклинанието за прогонване.

Пъг си пое дълбоко дъх и забърза към вратата. Докато прехвърляше импровизираната бариера, произнесе едно заклинание, което не бе използвал никога. Заклинанието не го правеше невидим, а по-скоро лесен за игнориране — когато някой погледнеше към него, просто нямаше да му обърне внимание, сякаш не беше нещо, което заслужава да се запомни. Беше научил това заклинание предишната седмица от Ларомендис и макар елфът да смяташе, че магичните му умения са достатъчни, за да го приложи в случай на нужда, Пъг изпитваше известни съмнения.