Пред вратите на мрака [bg]

— Ако някой от пазачите или работниците носи на шията си талисман, на който има нещо като червен вълчи череп на черен фон, значи го държат под някакъв вид мистичен контрол. Втълпено им е да нападат всеки, който не носи подобен амулет.

— Тя огледа присъстващите. — Когато се борих с Кеандар, той успя да се върне към предишното си аз веднага щом му смъкнах амулета. Ето защо ви съветвам, ако срещнем пазачи, това да е първото, което да се опитаме да направим. Не ги хранят редовно, нито имат възможност да си почиват, така че са доста отпаднали.

Каспар отново взе думата:

— А след това, ако са съгласни, могат да се присъединят към нас. В противен случай ще ги насочваме към изоставената кешийска крепост, а оттам ще уредим безопасното им прехвърляне по домовете им. — Погледна двамата магьосници Джейсън и Акийм и продължи: — Вие ще останете при крепостта и ще координирате евакуирането на пострадалите пленници. Това не е военна операция и макар да ви прилича на набег, не е и набег. Ако се забавим там повече от час, с нас е свършено. Трябва да се приближим незабелязано и да сме готови да си тръгнем колкото се може по-бързо. — Обърна се към Пъг. — Нали така?

— Да. Всеки от нас ще носи транспортна сфера, настроена да ви върне тук.

Един глас от ъгъла се обади:

— Каспар, разбрах, че там ще сме осмина. Това е или твърде много, или твърде малко.

— О, Джим! — засмя се Каспар. — Чудех се къде ли се спотайваш.

От сенките са подаде човекът, който ръководеше кралското разузнаване. Беше с черни панталони и широка черна туника.

— Твърде много или твърде малко?

— Затова ще се разделим на две групи — обясни Каспар. — Пъг, Гуламендис, Амиранта и Брандос ще се заемат с обследване на странната конструкция и ще се опитат да разберат магичното й предназначение, ако въобще има такова, а не е плод на някаква демонска грандоманщина. Аз ще взема Сандрина, за да разузная възможното военно приложение на постройката, а Магнус ще ни осигури магичната подкрепа, в случай че се наложи. Ти можеш да избереш, която и да е от двете групи.

— Мисля, че ще избера твоята, Каспар. — Джим се засмя. — Така ще сме поравно.

— Именно — каза бившият херцог на Оласко. — Като се има предвид, че няма съществена часова разлика между Острова и Долината, ще поемем нататък по залез-слънце. Нахранете се добре, починете си и ще се срещнем в двора, преди да се стъмни.

Ларомендис влезе в стаята тъкмо когато присъстващите започнаха да се разотиват и се приближи до Пъг.

— Томас каза, че ще отпътува за Е'бар, за да разговаря с лорд-регента.

Пъг втренчи очи в него.

— И…?

Изненадан, че този човек е в състояние да долавя нюанси в гласа на един елф, Ларомендис продължи:

— Не храня големи надежди, че ще си осигурите съдействието на Регентския събор. Те винаги се съгласяват с лорд-регента. Ако демоните дойдат, той няма да ви помогне, а ще нареди да се окопаем и да търсим нов път за бягство, докато вие воювате с тях.