Пред вратите на мрака [bg]

Каспар ги подкани с жест да се отдалечат и когато стигнаха на безопасно разстояние, прошепна:

— Не зная какво е това място, но никога не съм виждал нещо подобно. Ще може лесно да се отбранява от стотина войници и ще е почти непревзимаемо с дваж повече хора, но проклет да съм, ако виждам някакъв смисъл във всичко това.

— Вероятно — отвърна Сандрина — целта е да се осигури само временна защита, в случай че някой се появи тук случайно и се опита да осуети каквото са намислили. Не виждам кладенци, нито път за доставка на припаси, нито казарми. Сякаш възнамеряват да напуснат крепостта веднага щом свършат това, за което са я построили.

— И аз си мислех същото — каза Каспар, обърна се и даде знак на Магнус да се приближи.

— Имаш ли идея какво може да е предназначението на тази постройка?

— Усещам тъмна магия зад тези стени — отвърна Магнус. — Излъчването й е приглушено, сякаш очаква да бъде освободена, но със сигурност е там.

Внезапно от мрака се появи фина сребриста мрежа и падна върху белокосия магьосник. Магнус застина и подбели очи, сякаш го бяха ударили по главата. Каспар и Сандрина приклекнаха и извадиха оръжия, а от земята около тях се надигаха тъмни фигури. Сандрина се обърна към Ларомендис и Джим, но не можеше да ги види, после вдигна боздугана, докато Каспар вадеше меч. В същия момент върху тях се спуснаха също такива фино изплетени сребристи мрежи.

Сандрина почувства как по тялото й преминава шок и умът й се превърна в хаотичен водопад от мисли и изображения. Частица от нея осъзнаваше, че я нападат, ала годините тренировки, както бойни, така и магьоснически, се оказаха непосилни срещу ефекта на сребристата мрежа. Заклинанията, които машинално се опита да произнесе, се разсейваха в съзнанието й, непосилни бяха дори прости движения като това да вдигне щита или да замахне с боздугана.

Каспар очевидно изпитваше същото — той помръдваше конвулсивно крайници в напразни усилия да възвърне контрол над тялото си и да отбие атаката. Но подобно на Сандрина и Магнус той също рухна на земята.

Над тях се надвесиха три фигури. Бяха обгърнати плътно от главата до петите в облекло от фин плат с тесни прорези за очите. Платът бе с цвета на почвата, в която се бяха спотайвали — вероятно бяха лежали в засада от доста време, може би часове, в очакване нашествениците да се приближат достатъчно, за да ги обездвижат.

Миг по-късно се появи още една фигура, ухилен брадат мъж, който изгледа трите проснати тела и нареди:

— Вкарайте ги вътре!

Сандрина успя да прошепне:

— Беласко!

Не знаеше дали Магнус й Каспар са успели да я чуят.