Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пред вратите на мрака [bg]
Пред вратите на мрака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пред вратите на мрака [bg]

Электронная книга - «Пред вратите на мрака [bg]». Краткое содержание книги:

Край вратите на мрака дори сенките таят сенки...
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 101
Перейти на страницу:

— Ти ме излъга!

— Да, излъгах те! — отвърна троснато той. — Така правят шарлатаните. Ние лъжем. Ние мамим. Действаме само в нашите интереси.

— Тогава какво те води тук? — попита тя с блеснали от възбуда очи.

Той въздъхна и се прегърби.

— Честно казано, не зная. Гледам сивите кичури в косата на Брандос и си мисля, че ако не загине в някоя битка, ще е поредният приятел, когото ще трябва да изпроводя до вечната му обител. Поредният за последните десет или двайсет години. Сандрина, аз съм поне със сто години по-стар от теб. Бил съм възрастен, когато баба ти е била детенце. Нищо чудно по-късно да съм преспал и с нея. Иска ми се да съм нещо повече от обикновен измамник и шарлатанин. Да направя нещо по-голямо в живота си. — Гласът му съвсем притихна. — Исках известно време да живея сред други като мен. Пъг също е много стар, така беше и с Миранда. Когато я видях да си отива от този свят, осъзнах, че колкото и кратки да са отредените ни дни, трябва да направим нещо с тях. — Сви рамене и й се усмихна тъжно. — Тогава реших да остана и да помогна.

Тя го гледа дълго, после каза:

— Разкажи ми за онези демони.

Хрумна му, че по някаква причина му е простила, или поне е склонила да мисли, че не е постъпил с нея зле. Каквото и да беше, сега поне вниманието й бе приковано в него.

— Демоните, които викаме, са от външните райони на ада, един регион, в който цари невъобразим хаос, всички се сражават помежду си и животът е нескончаема борба за надмощие. Представи си, че Петият кръг е диск, в покрайнините му са външните райони, а колкото повече наближаваш центъра, толкова по-организиран става животът. — Той си пое дъх. — Трудно е да се обясни, защото излиза, че демоните по някакъв начин приличат на нас, а това е напълно погрешно. Те имат свой върховен крал, чието име не ми е известно, но той властва над останалите крале. Кралят, когото познаваме под името Маарг, отдавна е умрял, но легендата за него поддържа равновесието и реда във външните райони. Може да е бил заменен от Дахун — демона, пред който моят брат и неговите безумни последователи се прекланят, или пък Дахун е владетел на друг район на ада. Съществуват хиляди пъти повече въпроси, отколкото отговори, но два от тях сега са най-важни: защо демоните воюват помежду си и как е възможно някои от тях да пребивават в нашата реалност без магична протекция?

— Аз мислех, че самият акт на призоваване им осигурява протекцията, от която се нуждаят.

— Така е. Кръгът, в който се удържат, е и кръгът на протекция и когато се подчиняват на волята ни, ние ги пазим да не станат жертва на обкръжаващата ги среда. Но какво става с тези демони, които не са призовани от нас? Пъг ми е разказвал за един демон, който успял да се представи за Изумрудената кралица…

— Амиранта, в Храма от доста време се занимават с призоваване на демони.

— Да, безтелесни демонски духове, но те са само по-нисша форма на демонично съществуване, дребни създания на ума, които не могат да ни заплашат с нищо. За разлика от тях, демонът Джакан не е обладал духа на Изумрудената кралица, той я е убил и е заел мястото й, при това с помощта на магия е създал толкова мощна илюзия за подобие, че дори най-близките й не са могли да заподозрат нещо.

— Невероятно.

— Ларомендис се смята за един от най-великите магьосници сред Звездните елфи, но и той заяви, че не би могъл да направи подобно нещо. Кой е бил този Джакан? Слаб дух, който се е хранил с още по-слаби от себе си, докато придобие силата да извърши това? Или е нещо друго?

— Обичаш въпросите, нали? — Говореше тихо и в гласа й се усещаше презрение.

— А ти винаги търсиш отговори — отвърна той с усмивка.

— Та за демоните — рече настойчиво тя.

— По-лесно ще е да ти покажа — каза той и се изправи.

Тя го последва в крепостта и докато минаваха покрай кухнята, видяха, че там вече подготвят вечерята за тези, които още не са се нахранили. Брандос и жена му седяха в ъгъла, държаха се за ръце и се гледаха мълчаливо. Сандрина знаеше, че се наслаждават на тези няколко минути, в които са заедно, преди Брандос отново да потегли на път.

Амиранта я отведе нагоре по стълбите до кулата и влязоха при Гуламендис, който се бе задълбочил в книгата. Той вдигна глава, усмихна се и възкликна:

— Това е невероятно! Всеки път, когато чета тази книга, намирам нови неща, които да разпалват учудването ми.

— Ако нямаш нищо против — рече Амиранта, — би ли обяснил на Сандрина защо тази книга е толкова важна.

— Първо, защото е истинска — отвърна елфът. — Дай ми ръката си, Сандрина.

Хвана я, сложи я внимателно върху книгата и тя мигом я дръпна и възкликна:

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)