Английското момиче

Между тях се възцари мълчание. Стояха на тротоара пред галерия „Кортоулд“. Саманта наблюдаваше забързания трафик по „Странд“, но Габриел се питаше защо Джеръми Фалън бе представил на Джонатан Ланкастър жената, която е обичал. Може би е искал чрез нея да упражни влияние върху човека, който се е канел да сложи край на кариерата му в политиката.

— Сигурна ли сте? — попита Алон след известно време.

— Че Джеръми бе влюбен в Маделин ли?

Габриел кимна утвърдително.

— Колкото човек може да бъде сигурен за подобно нещо.

— В смисъл?

— Знам го от много източници, на които вярвам. Фалън е използвал и най-неубедителните оправдания, за да контактува с нея. Очевидно всичко е било доста жалко.

— Защо не го написахте, когато тя изчезна?

— Защото не ми изглеждаше редно в онзи момент — отговори Саманта. — А сега, когато е мъртва…

Гласът ѝ заглъхна. Те влязоха в галерията, купиха два билета и се изкачиха по стълбите до изложбените зали. Както обикновено, в тях нямаше много посетители. В зала 7 спряха пред празната рамка, която бе оставена да напомня за кражбата на отличителната творба на галерия „Кортоулд“ — „Автопортрет с отрязано ухо“ от Винсент ван Гог.

— Колко жалко — каза репортерката.

— Да — съгласи се Алон. Поведе я към „Никога вече“ на Гоген и попита дали се е срещала с Маделин Харт.

— Веднъж — отговори тя, сочейки към жената на платното, сякаш говореше за нея, а не за една мъртва девойка. — Пишех материал за усилията на партията да се свърже с избирателите от малцинствата. Джеръми ме изпрати при Маделин. Помислих си, че е прекалено хубава, за да е за нейно добро, но много интелигентна. Понякога изглеждаше така, сякаш тя интервюира мен, а не обратното. Имах чувството, че… — Саманта замълча, сякаш търсеше точната дума, после каза: — Имах чувството, че ме вербува, но нямах представа за какво.

Когато думите ѝ заглъхнаха, Габриел чу стъпки и като се обърна, видя двойка на средна възраст да влиза в залата. Мъжът носеше слънчеви очила и беше с олисяло теме. Жената бе няколко години по-млада и държеше музеен пътеводител, отворен на грешната страница. Те минаваха от картина на картина, без да говорят, като спираха пред всяко платно само за няколко секунди, преди да се придвижат механично към следващото. Алон ги наблюдава, докато влязоха в съседната зала. След това слезе със Саманта Кук на партера и я заведе в огромния вътрешен двор в средата на сградата. При топло време той бе популярно място за събиране на лондончаните, работещи в офис сградите по протежение на „Странд“. Но сега, под студения дъжд, металните масички на кафенето бяха празни и струите на танцуващия фонтан подскачаха унило като играчка в пуста детска градина.

— Написали сте хубав материал за Маделин след изчезването ѝ — каза Габриел, докато вървяха бавно по края на двора.